17.09.2013 г., 21:33

Кофтейл

943 0 9
3 мин за четене

КОФТЕЙЛ

 

         Грешката в заглавието е умишлена. Даже много е миш(с)лена, щото този разказ е писан на другия ден.

       Били сте на коктейл, нали? Няма начин да не сте били, защото сега банкети вече няма. Ама питали ли сте се, защо едното е коктейл, пък другото банкет? Ей сега ще се опитам да го разясня, не заради вас, а заради самия себе си. Пък дано накрая, грешката в заглавието да ми се вижда по малко вярна!

 

*

            В началото, за да изравним смисъла на прочетеното със смисъла на написаното, ще трябва да уточним понятията. Това е, защото не мога да ви извадя един банкет, например, от джоба си и да ви кажа, „на, ето това е банкет”.

            „Банкетът”  е нещо масово, защото се седи на маси. То и от там му иде името: ”банка”, по нашенски означава маса. „Кет”, не иде от това, че на масата трябва да се е качила дългокраката Кета, а от това, че банкетите се правеха в някой кът, т.е. на закътано място, та после да  не ни разправят  тук и там, кои  какво е правил на банкета.

            „Кок-тейл” е английска думичка, както всичко напоследък. За „кок”  в речниците ще намерите много значения, но в случая става дума за петел. „Тейл”  пък иде от пера. Та значи, коктейла е петльови пера. И как няма да е, като всеки отива там, за да се изперчи. Най се перчат мацките, но повече от тях май се перчат шефовете. Нали те са петлите в службата и на коктейла, ама в къщи друг им яха кокошките. Та, те откриват коктейла и настава една блъсканица за храна и пиене, че ако се размине само с едно настъпено ухо, всичко ще му е наред на коктейла.

            На коктейла най-важно е да се намери правилният отговор на стратегическия въпрос: „пиенето ли ще свърши първо, или манджата”? Затова, следва да се огледа публиката и ако преобладават гологърбите, първо ще трябва да се заредиш с ядене, ако пък са повече вратовръзковците, бързо се нареждаш няколко пъти за пиячка. Добре е да си скриеш, я кокоша кълка, я чашка-две, но не е сигурно че после ще си ги намериш, защото всичко живо вече ходи по коктейли и скришните места се знаят.

            Като второ, ще е добре да се намери маса. То не е маса, а масичка, най-често кръгла и на нея няма място нито за чаши, нито за чинии, но това ти дава предимство, да си седиш и чакаш посетители, а не да обикаляш по чуждите масички. Като казах „седиш”, не си мислете че там може да подложиш нещо под задните си части: седиш си прав и толкоз.

            Третото, не по малко важно правило е да застанеш с лице към светлината, ако искаш утре да излезеш на страниците на светските хроники. Това, поне в началото, защото после може и да не ставаш за снимки, особено ако си се загледал в пазвата на секретарката на шефа и вратовръзката ти е на гърба.

            Най-добре е на коктейла само да кимаш и да се усмихваш, щото я си казал нещо, я  на другия ден са те „привикали на килимчето”, пък може и да ти сменят табелката на кабинета.

            От коктейл можеш да си тръгнеш по три начина:

         а) тихомълком да се измъкнеш и да идеш при „пухито”, докато уж си на коктейла;

                б) да се измъкнете по единично с колежката от ксерокса;

            в) да използваш за подкрепа рамото на мушморока, който утре на всички ще разкаже какви си ги приказвал и натворил.

           И в трита случая, като се събудиш ще ти е кофти, не за друго, ами щото бил си на кофтейл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Виктор, а и "корабен готвач" също, но мярата е важна!
  • cock има и друг превод ама си го спестил. И правилно. Всичко е в мярката. Хубав хумор!
  • Да бъде смях, тогава!
  • Така е за моралното и материално изтъняване...подобно визирах и с изтънчени в кавички......Хумора ти развеселява...
  • Не знам за "изтънчени", Санвали, но доста сме изтънели и морално и материално, затова и прописах тези "зевзеклъци", Лина, да осветля тази нова народопсихология, а пък ако предизвиквам и смях, Сневра, нека да е смешно!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...