Когато адът се стовари над главата ми

Когато адът се стовари над главата ми...

Бях поставена пред дилема. Трябваше да взема най-важното решение в живота си, а нямах идея какво да правя. Нямах право на съвет от когото и да било, защото тогава изборът нямаше да бъде мой. Трудно е да мислиш, когато пистолетът е опрян в главата ти... имаш право само на един избор, без право на грешки. Всичко или нищо! Куршум в главата или изцеление. Каква точно е цената на свободата? Дали си заслужава да рискуваш живота си за нещо, от което си мислил, че имаш нужда? Гласът в главата ми крещи само „бягай!”, но влезеш ли веднъж в играта, трябва да платиш безумно висока цена, за да се измъкнеш... жив! Всяка пропиляна секунда в размисли е секунда, от която може да зависи живота ти.

Струваше ли си?! Бягам, бягам и никъде не стигам.

Вървя напред, а сякаш се движа бавно, но сигурно назад... към черното минало.

Падам, ставам, продължавам и не се предавам!

Колко е жалко да осъзнаеш, че си подминал щастието си в търсене на нещо по-велико, а такова всъщност няма! Единственото истинско нещо, към което човекът се стреми в живота си, е щастието. И докато го търси така усилено, не може да види, че то може би стои на крачка от него и е в нещо много по-малко, отколкото си е мислил.