17 мин за четене
Докато Хера и останалите богини кроили своето отмъщение, боговете марширували към двореца на крал Шишко. Било края на лятото, но слънцето все оше напичало жестоко. Аполон, Дионис и Борео били отдавна захвърлили тежките си доспехи и оставили само чифт сандали и лека туника. Единствено Арес, богът на войната, крачел в тълно бойно снарежение и се потял о ушите.
- Що не го свалиш, бре? - запитал го Борео. - Смърдиш като пор!
- Ба! - отвърнал Арес. - Тия доспехи ми струваха цяла ябълка от Градините на Хесперидите. Ще ги запазя за вбъдеще.
Не всеки ден можело да намериш огнени доспехи, изковани лично от бога на огъня Хефес.
- Виж ги тия хора! - казал завистлово Дионисий, посочвайки лозята. - Имат повече лозя, отколкото ние на Олимп!
- Ммм..., сладко е! - казал Аполон. - Топи се в устата като бонбон! Всички богове си откъснали по една чепка грозде и забързали към двореца. Неочаквано иззад едно дърво изкочило едно бостанско плашило.
- Ядете добре, а кой ще плаща! - изкряскало то. - Стоой, ще с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация