andyboy (Ангел Хаджипопгеоргие)

Трансформация

ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...

andyboy

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2018-05-17T16:36:12+03:00 981 1 1

Практично

ПРАКТИЧНО
Вече не искам да бъда поет...
Стига с туй реене в небето.
Ще ми се просто да си купя билет
за Хонолулу например, където ...

andyboy

Поезия

2009-07-30T16:56:58+03:00 908 6

Генезис

ГЕНЕЗИС
на внуците - Ивелин и Кристиан
Раждането на живот си е Чудо
- реално и не съвсем.
Тайнствено, мистично ...

andyboy

Поезия

2009-07-02T17:47:58+03:00 900 1

Диагностика

andyboy

Поезия » Любовна

2009-06-30T13:00:04+03:00 984

Ти си...

Т И С И
Ти си моето всичко...
Тривиално звучи да си моя любов.
Ти си моето всичко...
Аз затварям очи - пиша сякаш по ноти. ...

andyboy

Поезия

2009-06-27T16:13:05+03:00 1.2K 1

Рефлекси

Говоря си с Егото... с моето си Его.
Едно наперено, самоуверено и самовлюбено същество.
Трудно ми е.
Много ми е трудно.
Защото диалог почти няма. ...

andyboy

Поезия

2009-06-26T13:45:43+03:00 827 1

После

ПОСЛЕ
Бяха стотици хиляди - безплътни, сериозни и някак притеснени в движението си нагоре, сковани може би от това, че не знаеха нито къде отиват, нито какво ги очаква там.
Той бе един от многото - вече безименен енергиен сноп, увлечен от общия поток - една нематериална субстанция особено подредени ...

andyboy

Проза

2009-06-25T12:21:14+03:00 863

Слънце и камък

Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше крак ...

andyboy

Проза » Разкази

2009-06-21T17:41:22+03:00 1.1K

* * *

Мрачни акорди
Какво съм за света така чудесен
- безгласна буква в неиздаден стих,
измъчената пауза във песен,
четвъртата картина от триптих... ...

andyboy

Поезия

2009-06-20T20:36:52+03:00 827 1

Меланхолично

Меланхоличнo
Колко е голо това поле -
едно поле без граници,
без храсти, без цветя...
Като тетрадка с празни страници. ...

andyboy

Поезия

2009-06-19T15:14:35+03:00 916 3

Драскачът

Д Р А С К А Ч Ъ Т
„Непрактичен драскач”- тези думи в устата на жена му го шибнаха като казашка нагайка, точно по време на резонния обяд, съставен от зеле с ориз, хляб и... няма друго. Вечерята се знаеше предварително: ориз и домати, само където не се хранеха с клечки като китайците. В интерес на ист ...

andyboy

Проза

2009-06-18T10:06:55+03:00 1.3K 4

По и Най

ПО и НАЙ
Боговете също имат Ад и Рай.
Само че по-Ад и по-Рай ...
Или - нашият Рай им е Ада.
И в него дяволчета, ...

andyboy

Есета

2009-06-17T21:51:25+03:00 1.1K 1

Перспективно

П Е Р С П Е К Т И В Н О
След години или векове -
в някакъв следващ живот
задължително ще сме влюбени.
Ще лежим на брега на морето сгушени ...

andyboy

Поезия

2009-06-14T18:45:34+03:00 1.2K 6

Адаптиране

АДАПТИРАНЕ
Бронто и Ихто се родиха в един и същи ден, дори в един и същи час през Годината на Големите дъждове. Разликата беше само в това, че първият се роди на сушата, а вторият се излюпи в субстанцията планктон-вода на Праокеана. Същият този Праокеан, който поради постоянните дъждовни изстъпления ...

andyboy

Проза

2009-06-12T10:34:49+03:00 989 1

Приятелю

П Р И Я Т Е Л Ю
на Димитър Барев
Приятелю, на гроба, още пресен,
оставям пламъци от полски мак
и от бутилката, от Пловдив чак донесена, ...

andyboy

Поезия

2009-06-11T13:26:01+03:00 1.3K 9

Сенки

С Е Н К И
Автор: А. Хаджипопгеоргиев
Чудно му стана, когато едни страшно популярни мустаци му казаха ”Здравей” и то на чист руски език. Мустаците на Хемингуей (да бе Ърнест), заедно със самия него си говорят на руски и то с един съвсем непознат псевдопоет. Това название си го измисли сам за себе си, ...

andyboy

Проза

2009-06-09T17:02:28+03:00 1.1K

Когато се запали фенерът

Когато се запали фенерът
Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошот ...

andyboy

Проза

2009-06-07T11:12:11+03:00 1.2K 3

Съждение

Съждение 2
Рефлексите, заврени вътре
още от Камбрия,
ни превръщат всеки ден
в рамапитеци... ...

andyboy

Поезия

2009-06-06T15:40:22+03:00 1K