8.12.2005 г., 21:44 ч.

Когато смъртта е на ход 

  Проза
1441 0 4
6 мин за четене

- Обещай ми вече, че няма да ме молиш повече, моля те!!!Моля те, поне ти ме остави да изживея живота си така като искам, по моите правила, моля те!!! - сълзи напираха в очите й и тя беше непосилна да ги спре, колкото и да искаше! - Моля!!!

Той я погледна, и в този поглед беше притаена цялата любов на света.Как да й обясни че тази молба, това ако може да се нарече разумно и най-правилно решение, той настояваше да бъде сторено, защото я обичаше и неискаше да я загуби.Сега след толкова години търсене, не искаше да изпита отново самотата, която впива устни в неговите, и се приютява в леглото му, за да пие живителните му сили.Сега, когато я намери тази стара , колкото света любов и едновременно така нова, както порив, като ново начало, като никога неизпитвана досега пролет............Намери я, за може да я загуби, но този път безвързвратно, завинаги........

Тя се усмихна през сълзи и се запъти към дансинга, бяха пуснали любимата й песен.Песен, на която тя танцуваше като обезумяла, вкопчила се във живота, песен която я връщаше назад, назад в годините, която я караше да продължава напред.Тя го повика, и той нямаше начин да не се подчини, на тази нежна заповед.До когато трябва, до когато може ще изпълнява желанията й, ще бъде съпричастен със страстите й, за да я направи щаслива, за да освободи от болката.

...........................................

8 години преди това:

---------------------------------

Наталия лежеше в болничното легло, покрита с чаршафи с миризма на белина и други дезинфекционни препарати.Погледна и видя няколко лица надвесени над нея, гледащи я със загриженост, с тъга, с обич може би.Тя се опита да отвори широко очи, за да види тези лица по-добре, по-ясно.Но не можеше. Явно опиатите, които беше взела все още оказваха влияние върху нея.Тя се опусна на възглавницата и отново заспа.

....................

"Защо не съм щаслива, а трябва, трябва"- натрапливи мисли се блъскаха в главата й. - "Защо нали имам всичко, което исках, всичко!!!" "Исках съпруг - обичащ ме, грижовен и вече го имам.Имам дете - най-сладкото нещо на света.Поне заради него трябва да се помъча, да се постарая да живея, а не искам.Искам болката да спре.И когато си причиня достатъчно болка - тя ще спре" Наталия държеше в дясната си ръка бръснарско ножче, с намерението да пререже вените, тези кръвоносни съдове, носещи бедната на кислород кръв към сърцето,към белите дробове, където ще бъде обогатена на така необходимия химичен елемент, за съществуването на всяко живо същество - така я бяха учили в училище.И когато ги прережеше, нямаше да има кой да носи кръвта към сърцето, за да се снабди с кислород, нямаше да го има така необходимият елемент за нейното съществуване и щеше да заспи, да се унесе от кръвозагубата.Да напусне това тленно тяло и да се пренесе в така мечтания духовен свят.И тогава като дух тя щеше да избира мястото където да отседне, да си почине от светката суета. Тогава тя щеше да има власт над съдбата си.

"Дали ще боли, и дали наистина ще се пренеса там където искам......."Наталия преряза вените първо на една , после на другата си ръка.Беше гледала по филмите, че по-бързо, по-романтично е ако го правиш във ваната.Носена от водата, кръвта изтища по-бързо и безболезнено.За целта беше приготвила ароматна вана с топла вода.Тогава отпусна китките, ръцете си в уханната течност.Започна да отслабва, виждаше как кръвта се лее на воля в водата, пяната от във водата започна да става розова, толкова бебешки розова. Загуби съзнание...........

И тогава се събуди в онази противна болница, за пръв път.Съпругът и загрижен, разплакан.Но нищо повече, а какво повече трябваше да има.........

После обещания, че няма да прави повече така, че ще бъде щаслива.Опита се, наистина се опита.Но докато се опитваше, да намери щастието, да намери свободата, Нат подготвяше новият път към него.Снабди се с медикаменти за сън, психотропни вещества и малко антидепресанти.И след година и половина опита за самоубииство бе повторен, но вече в друг вариант.И отново неуспешен.Значи не е искала наистина да се самоубие, да свърши със живота си, шушнеха си лекарите........

А дали е така........замисли се Натали........Може би това е някакъв зов за помощ, начин за привличане на вниманието.....Тя искаше да живее, да живее, но не постоянно да е губещата, безгласната буква, пешката на шахматната дъска...........

И тогава загрижените лица, около леглото й.Неодобрението в очите им.Присъдата "луда" в умовете им.

Тогава след 2 си опит, тя реши да се бори. И да упее.Живота не беше това,което искаше, но тя щеше да го направи такъв, че да й хареса.Омръзнало й бе от лицемерието, от фалшивите усмивки и уж доброжелатели около нея.Омръзнало й бе, подигравателния поглед и снизходитедните думи на мъжът й.Лицемерието на семейството му - вечното неудобрение и недоволство.Тя подаде документи за развод.Взе детето си и отиде при родителите й.По-добре самотна майка, отколкото, нещастна и побъркана.

Така живя около година, две.Съвземаше се от травмите, лекуваше раните на съзнанието и подсъзнанието си.Срещна се със стари и забравени приятели.Започна да си търси работа по специалността.Показа скритата и досега непоказвана, никому Натали - онази от стиховете и разказите й.И чудесата започнаха да се случват.Успех в работа, в творчеството, защо не и в любовта.След един разбит брак, тя намери човек от миналото й, толкова близък и толкова желан, но по принуда забравен.Слави.Помнеше го, копнеше по него, дори сега на 32.Момчето от нейните стаи, нейният пациент, още като стажантка в мед.институт.Този който и направи толкова огромно впечатление, че нито времето, нито останалите флиртове, дори другата й любов не успяха да го заличат.Онова възпитано, тактично и нежно момче, което се уплаши преди от любовта й, но сега вече зрял мъж - беше готов да я приеме.И сега след толкова време, пътищата има се пресичаха отново.Той дойде да търси работа клиниката, в която тя работаше.Той я накара да започне да търси издатели за творчетвото си.........Мечитите се сбъдваха, чудесата ставаха....-любов, слава, успехи, забавления, по-дръзки и от мечтите й.Нат живееше точно този живот, за които беше копняла, който искаше така страстно в сънищата и желанията си.Но дали животът я искаше....

На едно шумно парти дойде лекаря, при който Нат ходеше всяка година на профилактични прегледи.От тинейжъска възраст знаеше, че има здравословни проблеми.Майка й и баба й бяха оперирани от рак на гърдата.Това я накара да потърси професионален съвет от преподавателя си по хирургия - и той установи фиброзно-кистични промени в младите й гърди.Затова всяка година тя си правеше необходимите изследвания, за да следи състоянието си.До сега всичко беше наред, докато 14 години по късно диагнозата, беше поставена - рак на гърдата.

Но тя отказа всякакъв вид лечение, оперативен, химиотерапия.Нито лекарите, нито Слави или родители те й успяха да я убедят да се лекува.

Сега беше щаслива - имаше работа която искаше, мъжът който я разбираше и подкрепяше.Много партита, много веселие, тя не можеше да се лиши от това.Дори и за малко.Не искаше да я осъкатяват, да провалят остатъка от живота й с рентгенови облъчвания или химиотерапия.Защо когато търсеше смъртта, тя не идваше при нея.А точно сега в разцвета на силите й, в най-прекрасните и красиви моменти от живота й....Защо???

Но тя беше взела решение - Сега, докато го има, а после...........каквото Господ реши.

През сълзи Нат танцуваше на дансинга , колко противоречия, колко борба оказваше съзнанието й.

- Искам само като болките ми станат непоносими, да вземеш смъртоносна доза морфин от доктора ми и да ме приспиш моя любов, за да ме помниш винаги такава, искряща и пълна със живот.Такава каквато никога не съм била.......и да се грижиш за детето ми.- шепнеше Натали в ухото на Слави.

А той нямаше право да я предава, колко други хора го бяха правили преди него.И колкото да го боли щеше да й позволи да изживее остататъка от живота си , така като искаше самата тя. - Волно , свободно, весело, безгрижно и щасливо.
8 декември 2005

© Н Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Досега ти четох стиховете,някой от тях ми допаднаха оставила съм коментари,но ако трябва да бъда честна силата ти е повече в писането на разкази!Поздравления за прекрасния разказ!
  • Много ви благодаря!!!Тези думи наистина ме трогнаха!!!
  • Браво, Надежда, много добър разказ, с разбиране и много лично отношение си го написала и много талантливо.
  • Когато прочетох разказа преди няколко дни,той ме развълнува толкова,че дори не знаех какво да напиша ,за да опиша емоцията си.
    Пратих го на един приятел,който меко казано е скаран с четенето,но ефектът при него беше същия.Мога само да изразя възхищението си от образността и стила на написаното.
    Много са хората,които имат неща за казване и го изразяват чрез художествената литература,но малко са тези,които имат чистия талант да творят,така че да накарат другите да ги чуят.Мисля,че наистина имаш тази дарба.
Предложения
: ??:??