Кой смее да обича вечно?!...

Кой смее да обича вечно?!...

- И този път докосвам те. Тъмно е. Не искам никой да ни вижда - изрече той едва-едва... - Душата ти е храм за мен, любима.

...

Така обичаше да си говори, когато двамата бяха насаме. Водеше  един безкраен монолог. Поне никой не чуваше нейния глас. Гласът на една няма, гола принцеса, която стенеше при пълнолуние...

- Обичам те, любима. Луд ли съм?! - Крещеше вечер, винаги вечер. Защото никой не го чуваше. А той се криеше от сенките на миналото си.

- Написах ти стих, любима моя. Посветих го на теб, на очи те ти, на перфектната ти кожа, на сладките ти устни... Поредният. За теб. Никога няма да спра да величая красотата ти.

...

- Обичам те. И ти ме обичаш, нали?! Да...Чувам те и знам, че е така.

... Виж, любима, донесъл съм ти роза... Ще я видиш някога, нали? Дори да е изсъхнала и почерняла... Ще я положа на гърдите ти. И ще внимавам, все още е с бодлите. Така е най-красива. Но ти... ти, любима, си по-красива от всичко!

... Ръката ти отново студена е, любима. Винаги, винаги е толкова студена... Аз  ще те прегърна. Ето. Но ти оставаш все така... Навън всичко е побеляло, а ти си гола. Ще те подслоня у нас, искаш ли?! Никога не пожела да отидем двамата заедно. Там ще те положа на твоя олтар и... ще слеем телата си завинаги!

Спомняш ли си, преди време... Как не искаше да ме обичаш. Как ме отминаваше, как ме гледаше с ненавист. Но сега не е така, и аз и ти го знаем. Вижда се!Любима... Ще те целуна. О... устните ти са посинели от студа, кръвта е спряла сякаш...

Тя винаги лежеше на едно и също място. Далеч, там, където никой, никога не идваше. Сред хиляди дървета, оголени клони и стихии... Винаги личаха следите от неговите кални обувки, оставени миналия ден. И с всеки нов се подновяваха. На кървав сняг лежеше тя, онази, която той наричаше любима...

Мълчеше той. Мълчаха  и двамата. Откъсна парче лед и започна да рисува слънца по голото й тяло. Слънце се показа и на неговия хоризонт...

- Обичам те, любима!... Знам, че и ти ме обичаш. Но сега е толкова различно от преди. Разбрах, че си способна да обичаш само, когато си студена...

Рисувам слънца по голото ти тяло.Сълзите ми умират в снега.Сега си толкова гореща,а дори не дишаш.Отдавна спряла си да дишаш...

***

Кой смее да обича вечно?! - един въпрос, отправен бе към вечността...

Кой смее да обича вечно?!... Единствено и само лудите.