Кой смее да обича вечно?!...
- И този път докосвам те. Тъмно е. Не искам никой да ни вижда - изрече той едва-едва... - Душата ти е храм за мен, любима.
...
Така обичаше да си говори, когато двамата бяха насаме. Водеше един безкраен монолог. Поне никой не чуваше нейния глас. Гласът на една няма, гола принцеса, която стенеше при пълнолуние...
- Обичам те, любима. Луд ли съм?! - Крещеше вечер, винаги вечер. Защото никой не го чуваше. А той се криеше от сенките на миналото си.
- Написах ти стих, любима моя. Посветих го на теб, на очи те ти, на перфектната ти кожа, на сладките ти устни... Поредният. За теб. Никога няма да спра да величая красотата ти.
...
- Обичам те. И ти ме обичаш, нали?! Да...Чувам те и знам, че е така.
... Виж, любима, донесъл съм ти роза... Ще я видиш някога, нали? Дори да е изсъхнала и почерняла... Ще я положа на гърдите ти. И ще внимавам, все още е с бодлите. Така е най-красива. Но ти... ти, любима, си по-красива от всичко!
... Ръката ти отново студена е, любима. Вин ...