Коледа за 85 стотинки
"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, с гладка права руса коса, която блестеше. "Струваше си времето в салона" - удовлетворена се потупах по успокоеното ми его и пресякох улицата.
- Извинете, моля ви, не ме мислете за просяк. - Момчето, което видях, беше съвсем младо, нямаше вид на клошар или наркоман.
Не знам защо спрях.
- Моля ви, всички ме гонят и ме мислят за просяк, не съм... Срам ме е... - сведе поглед.
Стори ми се, че няколко сълзи разтопиха снежинков лагер.
- Ако имате няколко стотинки, за хляб... Друго не съм и ял скоро...
Пълният с женска гордост дюшек спадна. А пищящите от радост мисли се хлъзнаха към пода, ставайки плоски и безлични сенки.
Портмонето изплези цип и ми показа равносметката - "Хубава прическа = пари в наличност само в монети, няколко броя, жълти".
Подадох му ги. Стори ми се, че едно тлъсто съжаление (но с хубава прическа) ме перна зад врата.
Вече нямах празнично настроение. Нито хубава коса, защото качулката ми се бе свлякла и влагата лакомо се накъдри отгоре.
Преди да завия в улицата за вкъщи, се обърнах и видях момчето. Току-що си бе купило баничка от будката на спирката и я напъха почти цяла в устата си.
Коледа за 85 стотинки... Толкова струваше баничката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
