26.04.2023 г., 6:22 ч.

 Колежката Делчева,или...4 

  Проза » Разкази, Други
396 1 8
Произведение от няколко части « към първа част
11 мин за четене

 

 

                     Колежката Делчева или Пъстротата на живота  4

 

 

              Унесен в спомени, ме сепна гласът на Силвия

- Не съм закъсняла, нали - весело се усмихваше тя

Скочих като ужилен

- Не разбира се, слънцето е виновно, блещи в очите ми. Тези цветя са за вас, пардон за теб.Заповядай

- Колко мило, от доста време не бях получавала цветя. Благодаря, Петьо

Изчервих се. Голяма част от жени или псевдоприятелки го приемаха като даденост, едва ли не като задължение, за всеки празник обезателно подарък, не само цветя, а Силвия видимо се зарадва.

- А как мина презентацията на книгата вчера.

- Направо великолепно и с много ласкави отзиви от критиците. Имаше подарък за всеки, екземпляр  с кратко послание и автограф.

- А авторката поетеса ли е или писателка - полюбопитствах

- Поетеса, стихосбирката й е '' Сълзи в росата'', интимна лирика,изповед  бих казала. Тя е изстрадала душа. Бившият й съпруг няколко пъти я гони от къщи, после с хиляди молби пак я прибирал. Не е могъл да преглътне, че тя пише стихове и ги публикуват в местния вестник '' Тракийски новини ''. Все си мислил, че тя му изневерява, не я пускал на литературни четения. Няма кино, само домашен театър всеки ден от седмицата. И при поредното гонене, подала молба за развод. Бившия отново идвал, плакал, молел да се върне. Добре, че нямали деца.  Иначе е много красива и умна жена. Ще те запозная някой път

Погледнах я в очите, никаква пресмехулност след думите ''Ще те запозная някой път''.

Да, ама аз не си падам по поетеси, трудно разбирам стиховете, виж за Теодор става, той нали е писател пътеписец на групата, даже и фотограф. След всяко пътуване с моторите , ще опише пътя, забележителности, прикрепени със снимки и ще подари някое СД с клипче. А ние все му натяквахме, хайде събирай материали за книга. Мдаа, трябва да го запознаем с поетесата, нали са брат и сестра по перо, Унесох се в размишления за хората, колежке Делчвваа.

А тя все ме гледаше, въздъхне загадъчно, криеше ли нещо.

Зачепахме темата за времето, кога се очаква да се затопли, отразява ли се смяната на  часовото време на хората или на икономиката, или е само журналистически брътвежи. Глобални въпроси.

Мобилният ми прекъсна решаването им.

- Търсят те - весело отбеляза колежката - Ей, като едно време, тайфата ви нямаше почивен ден, момичетата от потока чакаха на опашка за вас. Е, някои успяха да прередят опашката , де.

Хайде пак я закъсах, добре че е Миро

- Мъж е, Миро - опитах се да се оправдая - Не, не съм обърнал резбата де,той е един от мотористите, но не сме като ония от американския филм '' Синовете на анархията '', ние сме къде-къде по-кротки. Слушам Миро.

- С Лили сме свободни, децата са при бабите, какво ще кажеш към 3 часа да пийнем нещо, да хапнем в ''Маковете'', ангажиран ли си

- Не чак ангажиран, вчера се преоткрихме с колежка от Университета, та сега съм с нея, да я попитам дали е свободна и ще дойдем. Иван и Поля къде са, а Тео,... ами обаждай им се и запазете маса и ние идваме.

Погледнах я, сякаш леко бе прехапала устни. Ами ако не дойде, тъкмо с Тео ще си правим компания, но ще обясня на госпожа колежката кои сме.

- Миро и Лили са семейство. Лили имала извънбрачно дете, след майчинство започнала работа, с Миро се харесали. И Лили е лудетина като нас мотористите, имат си още едно момиченце, но си ги гледат и двете, и не ги делят на твое, наше. Те са компютърни специалисти.

Иван е архитект, а Поля жена му - строителен инженер, имат едно момченце. Теодор, Тео баш майстора, той е инженер ДВГ и ремонтира моторите, колите ни при необходимост. Само аз не съм инженер, необикновен икономист, който може да обърка всичко за минути. Събираме се периодично зимно време в някое кафене или ресторант, студено е , не е за мотори, а лятно време бръмчим из страната или на гръцкото море. Ако си свободна заповядай, ще се запознаете на живо.

- Благодаря, ще дойда. Работа в къщи винаги има, но ще почака - засмя се тя

И изведнъж тя придоби по-сериозен вид, и както се казва, ни в клин ни в ръкав попита

- А ти Петьо, семеен ли си. Спомням си едно време беше гъмжило около вас тримата, бяхте най-обаятелните в потока, все дочувах колежките да ви превъзнасят, докато не се убедих сама в истината. Заслужаваше си. Та, какво ли съм те запитала, едва ли са те оставили несемеен...

- Не, не съм Силвия, сега сякаш обичта, любовта придоби друго измерение. Ако го наречем комерческо, ще сгреша ли. Екзотични почивки, маркови дрехи, т.е. цената маркова, а иначе произведени в мазетата из Сингапур, Малайзия,... Коко Шанел от Шри  Ланка.

Не, не съм с една дума, или не харесвам или не ме харесват -засмях се ехидно

Отпих от кафето, вторачих се в очите й, нежни и спокойни.

- А ти колешке, все се оправдаваше с това, че си имаш сериозен приятел, изведнъж изчезна, питахме в Учебен отдел, казаха прекъснала по семейни, лични причини. Омъжихте ли се.

- Да, наистина по семейни причини. Дали съм била глупава или съпричастна към нечие нещастие.

Всички знаехте, че си имам сериозен приятел, да така беше. Имах.

Не знам кой го беше измислил, но учениците имахме шефство с курсанти от Военното училище. Срещи, самодейни концерти, задявки. Харесахме се с момче, после първенец на випуска. Родителите ми бяха строги, заемаха ръководни длъжности. Баба ми беше отдушник за всичко. Той ме облада, очаквах нежност, както по филмите, а той грубо и безцеремонно. Плаках цяла нощ. Споделих с баба. Знаеш, гинекологични прегледи, после спирала за всеки случай, а мечтаех за нежност, за взаимност. Това ли било секса. Физическа саморазправа с другия. Претръпнах. Баба все ми натякваше, първият мъж е първи за винаги. Може би беше права. Добре, че ме приеха студентка. Гледах и не вярвах как свободно се държат колежките. Те изживяваха на 100 % младините си, а аз не смеех да погледна друго момче. Тогава за пръв път си зададох въпроса, обичах ли Георги, така се казваше курсанта, или се примирявах с н бабините приказки '' Всеки мъж иска да е първи, да види кръв, това е любовта ''

В очите й сякаш заблещукаха сълзички. Продължи все така монотонно.

- Спасителното ми мото бе '' Аз си имам сериозен приятел '' и никой не се интересуваше повече  от мен, нарочно ходех  и неглиже облечена. Докато ти не ме покани на дискотека ли, на забава ли, няколко пъти. А помниш ли онова парти на вашата тайфа, изненадах ги всички, смотлата от трета група била красиво и добре сложено момиче. Тогава онези момичета в тоалетната ми казаха, не се страхувай от нищо, това са най-готините момчета от целият поток, винаги можеш да разчиташ на тях за всичко, от любов  до ако закъсаш с плащането на наема и никога няма да те предадат, и никога не го правят за някакви девиденти. Просто, просто ние сме щастливки с тях. Но не ги послушах.

А Гошо, Георги вече завършваше военното и при едни показни учения скочил в движение от някакъв автомобил, натрошен крайник и се травмирал в слабините, и хоп във Военна болница.

Не знам, обичах ли го или просто бях съпричастна към съдбата му. Вероятно неправилно са ме възпитали. Зарязах учението си, зарязах и младостта си, отидох да го гледам. Бяха му отрязали оперативно единия тестис. Примирих се. Оженихме се. Бях най-добрата булка ли, жена ли. Завърших задочно, явявах се на изпити ежемесечно, представях писмени  разработки. Дипломирах се и започнах работа. Забременях, но след втория месец - спонтанен аборт. Аз - по болници, а моят Гошо си хванал любовница и свекървата '' Ами така е, един мъж трябва да има свястна жена, да му ражда деца ''. Изследвания, възстановявания, профилактика. И се оказа, че един тестис не може да произведе жизнени сперматозоиди, липсвала някаква съставка, не съм сигурна в медицинския термин. Нещо сякаш  ми тежеше в гърдите, опипвах ги и напипах бучка в едната. Лекарите бяха категорични, трябва операция за отстраняването на гърдата. Споделих с моя Георги, хладно ми рече

- И в Холивуд няма семейна двойка, мъж с един тестис и жена с една гърда, спестявам си точното каруцарско наименование от срам. Край, до тук бяхме ми заяви.

Вряла вода попарвала ли те е, не ти го пожелавам, имал нова тръпка, нова любов, да му е честито.

Разведохме се. Добре, че не се наложи да сменям фамилията отново, и моята и неговата Георгиеви, та си спестих допълнителни отрицателни емоции.

Родителите ми се видяха в чудо, жена с една гърда е като мъж с един тестис. Залинях. Ходех в съня си. Ето това те кара да присегнеш към алкохола, наркотиците,... друг весел свят.

Но, не го направих. Та това е, колега, понякога голямата любов, в която сляпо вярваме, била само химера. Добре, че всичко мина добре. Жена с една гърда... Да не се разплачеш ей.

          Слънцето сякаш се скри зад някакъв облак. Издайнически студени тръпки ме полазиха, остава само да се разтреперя. Покашлях се без да има за какво

- Отиваме ли - тихичко казах - Не е далече, тъкмо ще ни освежи вървенето

Тя се усмихна, оправи якето си. Повялото вятърче си играеше с косите й

- Ами да тръгваме, запознанството с нови хора е винаги крачка напред

Вървяхме като стари едновремешни приятели през парка. Зазяпвахме се подир хлапетата лазещи на четири крака по катерушката, после с кеф да се спуснат по наклона в улея.

Поспирахме се, гледахме тях или присвивахме очи на лъчите на показалото се слънце, промъкващо се през клоните на дърветата.

Тягостно да вървиш бавно и мълчаливо, всеки зает с мислите си.

- Силвия, ако нещо не ти харесва, правиш ми знак и си тръгваме. Не си длъжна да се съобразяваш с познатите ми - наруших мълчанието

- Не, защо да ти давам знак, просто се извинявам и си тръгваме. А сега ако разрешиш мога да те хвана под ръка, защото ще ни наблюдават през прозорците как пристигаме. Може, нали.

Кимнах с глава. Какво пък, няма да ме смачка.

Пътьом купих карамфили за Лили и Поля, така де, новата мацка с карамфили, а за тях само усмивка от старите ленти ли. Все пак от уважение и да им доставя радост.

Познал съм, зарадваха се много, а и стана тържествено, три мацки с три букетчета карамфили.

Запознанството стана бързо и приятно. Жените се усмихваха една друга, тайно се изучаваха. Единтична практична дамска мода, а уж били строго инндивидуални, блуза, дънки, дънково елече, удобно обувки. Само дето Лили и Поля бяха с по-дълги и ярко боядисани коси, нали са мотористки. Даже и ръстово  трите бяха еднакви, слаби, високи и елегантни, бих добавил

- А къде е Теодор - попитах

- Вчера и днес помага на дядо си да варят ракията - смееше се Миро - Иначе джибрите щели да се вкиснат, пък и нали идва сезонът за морето, трябва да е готов.

Скоро се разделихме на мъжка и женска компании. Поглеждах към Силвия, тя се бе включила веднага в разговор с Лили и Поля. Усмихваше им се приятно, кимаше с глава, говореше им тихо, спокойно. Дочух само '' Не, не съм все още семейна, от много учене и задължения не ми остана време ...'' А ние пак забихме в дежурната тема за мотори, леки коли.

- Ще ни извините ли, колективно отиваме в тоалетната - заяви Лили

И тримата сякаш по команда загледахме задниците им, ох нее, гърбовете им. Високи, яки, и  стегнати мадами.

- От къде го намери това парче, бе - попита Миро- Хваща око, даже две очи, и не се надува, виж паснаха си в приказките

Разказах набързо запознанството ни, т.е. преоткриването.

- Симпатяга е - вметна Иван - Наистина не е надута пуйка, веселячка изглежда

И  пак зачесахме мотори, леки коли.

        Пожелахме си до нови срещи. Силвия ме хвана отново под ръка.

- Прекрасни жени, въобще не им личи, че са майки и работят. Приятни и радушни, даже ми дадоха и телефонните си номера

- А ти няма ли да ми дадеш твоя, така де, ако реша да ти се обадя за кафе - смотолевих 

Тя ме погледна, усмихна се радушно

- Само не казвай ще го запомня или да го запишеш на кутията с цигари - избухна тя в смях и се притисна в рамото ми - Казвай твоя, а аз ще ти прозвъня за проба.

Така и направихме

- Ох извинявай, някой ми звъни, я да видя кой е - театрално казах и извадих мобилния без да го включвам - Алоо, о не, не мога в момента, зает съм с една моя хубава колежка, да да

състудентка. Съжалявам.

Силвия ме погледна, погледна и избухна в смях.

Разделихме се на тролейбусната спирка. Джентълментсвото ли повеляваше така, да не бързаш от първата среща, или разказът й преди няколко часа, но с обещание да се чуем и видим отново...

 

 

 

 

 

следва...

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но си е изтина, ,..останалите са светулки
  • Супер, ще го прочета и него след Петър Стоянов. Давай.
  • Силвия, избрах мото от произведения на Жоржи Амаду, т.е. отново много любов.
  • Чета с интерес. Какво ли си ни подготвил в следващата част, нямам търпение.
  • Миночка благодаря, ами такъв е животът по някога. Надяваш се на нещо добро, а то еснафщина
  • Чудесно разказана и тази част ми хареса, Петър. Увлича, чакам продължението!
  • Таня благодаря. Изведнъж се пренесох в студентските години, но не съм забравил и за гръцкото море. Приятен ден
  • Интересно започва!
    Поздрави
Предложения
: ??:??