PetarStoyanov (Petar stoyanov)
362 2520
22.04.2023 г., 18:36 ч.

 Колежката Делчева,или...1 

  Проза » Разкази, Други
549 1 7
Произведение от няколко части
8 мин за четене

 

 

                    Колежката Делчева, или Пъстротата на живота ...1

 

 

 

'' Един самотен мъж не може да спи с всички жени на света, но си струва да опита ''

 

'' Любовта, най-прекрасното и най-ужасното нещо на света ''.............Жоржи Амаду

 

Независимо колко жени си имал, ярка следа оставят най -много  три , четери.

Останалите са като светулки..............................................................Аз

 

 

             Приятен мартенски ден. Пролетното настроение, като че ли отстъпи място на апатията и умората, ето още няколко дни и нов месец, нов късмет.

Слънцето блещукаше между клоните на дърветата, тук-там из паркчето бяха разцъфнали жълтеникави храсти и няколко бадемови дръвчета. Майки бутаха детски колички с дремещи бебета, или подтичваха след поотраснали дечица със закуска в ръка.

Идилия в съботният ден. Няколко лелки бързаха, сякаш се надпреварваха коя да стигне първа на съботния кооперативен пазар, други две , пък вървяха тежко-тежко като натоварени гемии, ръкомахайки с ръце и бърбореха нещо весело. Деца колоездачи майстрски се провираха между хората с възторжени гласове.

Току пред мен на тротоара, врабчета се караха за трошици хляб или баничка.Чифт гълъбчета не им обръщаха внимание и допираха чофчиците си, после се галеха с шийки и пърхаха радостно с крила.Чуваше се песента и на гугутките гу-гу-гуу.

Сръбвах от кафето си, наблюдавах с премрежени  на слънцето очи, и аз като другите се радвах на прекрасното време.

Ето, дългокрака мама-мацка догонва отрочето си, през смях му казва нещо, то отваря устица и бе възнаградено с хапка закуска.

О, а тази мама нещо сърдита, крачи напред, а момченце или момиченце, хванало я за ръка подтичваше до нея, сериозно и то като майка си.

Някакъв очилат чичка даваше наставления на внука си с жестове как да се засилва с единия крак на тротинетката си, трябва чичката да е бил шампион на тротинетки.

Брей, само намирам махна на хората, щото съм много хубав...

Ами аз така и не успях или не искам да се оженя. Дойде ми добре така, бръкнеш и хоп забиеш еднократна мацка за уикенда или по-сериозно за две-три седмици, докато се наситим взаимно.

Е, и хубаво и лошо.

Хубавото е, че сменям терена, русоляво или чернокосо, с големи или с малки...

Лошото е, че трябва да се напасваш и да се правиш на интересен с някои изтъркани комплименти, от които мацето умира от кеф, само дето не пита ''Ама наистина ли съм толкоз готина '', но най-важното  беше да останем всаимно доволни, и така до следващата.

Добре, че са момчетата-мотористи, та като мухи без глави бръмчим с моторите си нанякъде. Е,те имаха и някои по-постоянни мацки и се перчеха с тях, все едно че са безумно влюбени. Та тези мацки бяха домъкнали приятелките си, но все претенциозни бих казал '' Давай, давай  по-бързо, искам да сме първи, да водим колоната '' или '' Голям мотор имаш, а пъплиш като костенурка,ами

дай му газ, искам да хвърчим...'', е как да им обяснявам, че има така да се каже дисциплина сред нас, маршрут, кой да води, къде да се спира, не се надпреварваме защото не сме тръгнали на състезание, та такива наглед подробности за нас четеримата. А най-хубавото бе, , че никой от нас не гледаше с жадно око нито на мацките, нито на моторите, макар да бяха от различни марки.

Но за разлика от мацките, моторите ни бяха 650 кубика, сравнително нови. Е , не се перчехме с Харли Дейвидсън, но бяхме доволни от Хондите,Сузуки, Ямаха. Все намирахме да си кажем някакви смехории, или ако нямаше с нас момичета, да се задяваме със самотни посетителки или по-завързани сервитьорки из заведенията. Карай да е весело, сякаш бе девизът ни.

Въздъхнах тежичко. Весело, весело, ама все с чужди мацки еднодневки, одобенно аз и Теодор.

От групичката ни мотористи Иван се ожени за Поля, Миро намери колежката си Лили, и се ожениха, а ние с Теодор чакаме неделята да прогледне.

Мама все се смееше, е малко пресилено,като ми правеше забележки

- Аман бе, виж другите имат жена, деца, някои с любовници се обзавели на това отгоре, а ти разчиташ само на любовници, не ти ли умръзна. Ами стискай очите и намери някоя, но не като любовница, а като истинска жена...Страх ме е да идвам да ти чистя или на гости , да не настъпя някоя яйцеклетка или сперматозоид, че да ме обвинят в детеубийство.На кого си се метнал такъв бе.

Как да й обяснявам, че сегашните момичета може да са от друго тесто забъркани, е има и приятно изключение, но къде е. Къде да го търся.

            През няколко маси, приятно изглеждаща госпожа кокетно отпиваше кафе.Браво, жена с вкус. Черна коса до раменете,малко причуплива и ветрецът като подухваше развяваше кичурите, а краищата нежно галеха лицето й. Ох, защо не съм ветрец.

Бледо синя блузка, плътно по нежната й шийка, янтарен гердан намотан около нея, ейй, тази такаава

стисла, нищо не се открехваше около пазвата й, гърдите де.Модерно бяло палто, дълго шалче се спускаше надолу, е, заслужава си човек да се забие при такава.

Позагледах се, къде инкогнито, къде малко просташки.

Чакай бе, това не е ли колежката Делчева от нашата трета група. Както се представяше Силвия,

по баща Делчева, по фамилия Георгиева, или по-просто колежката Делчева

Ако е тя, браво на нея, не е мръднала, е само малко понаедряла, по женствена, от годините може би

Как се казваше, станала по-плътна мадама и не й стърчат кокалите като на инфлуенсърка.

Ще се направя на ударен и ще я попитам, какво пък може и да е тя, ако не е, едно ново запознанство с мацка, но ако нищото не проработи, извинявам се учтиво и отивам на кооперативния пазар да позяпам.

Платих, допих кафето си и на лов, не на слука както се казва.

Щипнах се по бузките за червенина и късмет, оправих перчема си и с 24 каратова усмивка

-Извинете за безпокойството, вие не сте ли колежката Делчева от трета група,...извинете  ако

съм се припознал - попитах с усмивка

Мацката вдигна поглед, любопитно ме разгледа, грейна усмивка по лицето й, ред едри бели зъби сякаш ме заслепиха. Дано не съм се излъгал.

- Да, аз съм - премига тя на слънцето - А вие не сте ли Петър,бат'Петьо, както се шегувахме навремето като студенти. Мдаа, колежката Делчева съм

- По-точно Силвия, по баща Делчева, по фамилия Георгиева - засмях се подкупващо - Но всички за леснина си казвахме колеги. Даже професор Великов ни казваше '' Колежки и колеги, сега ще ви запозная с...'', помните ли

- Помня разбира се - разсмя се и тя - Помня и ни беше весело, че така преподавателите ни наричаха, а и ние вместо да помним имета и фамилии, всички бяхме под един знаменател ''колеги''.

Сядайте, сядайте, какво стърчите като пред купчинката билети с въпроси за поредния изпит.

Настаних се веднага. Услужливата сервитьорка начаса дойде.

- Пиете само кафе ли - попитах - Две кафета госпожице

Позагледах я отново скришом. Поддържана жена. Няма издайнически бели косъмчета из косата, очите й нежно очертани и светлосин тен, нежно изпънато лице, устните едва-едва очертани от червилото, дали има руж по страните или са останали розовки като от едно време. От ръкавите на палтото й се подаваха бели нежни ръце с причудлив цвят на лака на ноктите.

Не виждам брачна халка, а само масивен пръстен с камък със същият янтарен цвят, нямаше и златни гривни или брошка, а само оня гердан от янтар омотан около шията й.

Ами нова мода сред жените, удобно и практично, иначе приличат на ювелирна сергия.

- Каква приятна изненада колега - разсмя се отново тя - Човек не знае кога,  кого ще срещне.

Може да се каже редовно съботен ден идвам тук да пийна кафе, после ако не вали дъжд или сняг да се прибера пешком до в къщи.А неделя, домашни задължения и подготовка за новата седмица.

- И при мен горе-долу е така, работа-сън-работа, ежедневие. Друго си беше като студенти, татко носи, мама меси, а ние викаме '' да живей, живей труда, на майка и татко на гърба ''- шеговито подхвърлих

- Ех, колега, така си беше, а бяхме и млади и хубави. А сега какво остана, като че ли само ''и '',

но да сме доволни и на това - шегуваше се и тя

Приятното вятърче повя отново и кичурите коса заиграха по лицето й. Сигурно й е приятно, даже не прави и жест да ги отметне или укроти.

Очите й продължаваха да ме разглеждат любопитно. Да не би да е останала следа от кафето.

Облизах устни. Уж не бях такъв, а погледът й ме смущаваше. Вероятно има две-три деца, добро семейство, а аз съм седнал да я свалям, сякаш жена не съм видял.

Ами ако не поддаде,... ами ако поддаде, отново поредното разочарование за мен, женена с деца, и от  интерес към мимолетно приключение се прави на учтива.

Е, аз пък, можеш да бъдеш учтив с някого и без да възлагаш големи надежди, важна е тръпката.

 

 

 

 

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безжичен, благодаря. наред с ''Какао и кръв'' и ''Габриела,карамфил и канела'' са интересни, както и творчеството на Ж.Амаду, дали е бил превеждан у нас заради соц.му възгледи.
    Паленка, значи да вметна '' и талантливи '', интересна идея
  • PetarStoyanov (Petar stoyanov) - а сега сме талантливи 😅 🤣
  • Добре започваш. А това, че ни припоми Жоржи Амаду много ми хареса. А и най-известната мисъл му мисъл - афоризъм. Макар че той има толкова много такива.
    Струва се да се прочете поне шедьовъра му "Габриела, карамфил и канела".
  • Благодаря ви Плевел, Миночка, Паленка.
    Набрах малко смелост и се пренесох в годините ''когато бяхме млади и хубави...'
  • Хареса ми, Петър! Липсваше с разказите си. Ще чакам продължението. Браво!
  • Супер. Много добре. Ще следя с интерес.
Предложения
: ??:??