13.11.2020 г., 19:18  

Комедийната трагичност на Големио бел мъж

497 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

4 мин за четене

 Улегна Големио бел мъж с времето, минаха лудите години и спомените за старите му грехове един по един започнаха все по-често да го навестяват. Да, днес той бе успял и богат, но на каква цена?

 И той започна да превърта лентата в главата си. Спомни си за Мъдрия жълт мъж, когото с коварство използваше столетия наред. Е, чат-пат и с малко кютек, но пък добре си живееше в дрехи от коприна и чехли от тигърска кожа...

 После в спомените му намина и Гордият червен мъж - и него бастиса - взе му земята, стадата, унищожи го почти и физически, но... и това не бе най-черната му болка...

 И тогава на вратата на спомените му почука (за кой ли път) и Бедният черен мъж. А точно него не искаше в никакъв случай там! Но... имаше ли избор в случая?...

 Той бе най-трагичната жертва по неговия кървав път, към властта, славата и материалното богатство. Не стига, че му взе всичко, изби огромна част от племето му, но накрая взе, че и го впрегна в ралото, нареди го по-ниско от домашните животни, и го застави да работи безплатно за него. Ако не броим сухия хляб и шедрата порция от ударите на бича...

 Е, те това бе най-тежкото! А току що пробудилата му се съвест, не спираш да му дудне, досущ като благоверната му:

 "Лош си, мой човек, ама даже и не лош, а зъл, гаден, мръсен, извратен, противен, нагъл, кръвожаден, маниакален, садистичен звяр... Ти си отровно брутално копеле... Ти си не Големио бел мъж, а Големио бел дявол... Изрод! Вампир! Изнасилвач! Сериен убиец! - крещеше без спир съвестта, а после изведнъж сменяше гласчето - Но... имаш шанс да се поправиш! Трябва толерантност, трябва човещина, трябва разбиране към всички, но най-вече към Бедния черен мъж, който най-много отнесе калая. Направи го, направи го, направи го!... "

 И така минаха години, докато един ден той... наистина го направи... Отвори широко портите на големия си палат и с поклони покани Бедния черен мъж да влезе. А оня не чака и миг даже, веднага влезе, събу се в хола, а после хвърли небрежно покритите си с кал обувки на дивана от еко кожа. А после седна доволно право на килима, уригна се многозначително и каза:

- Дай да ям, ма по-бърже, че додат дойда, само трева пасох и пушех, а и донеси от онез пури, дека деда ми ги свиваше за твоя. И от уискито дето па он за рода ти вареше сакам. Абе, сещай се сам. Аре, бегай.

 Учуди се Големио бел мъж, но после гузно се огледа, поклони се отново почтително и отиде да изпълнява. Когато се върна, видя че гостът вече си е облекчил физиологичните нужди в саксията на фикуса, и в момента се изтриваше с листата му. 

 "И без това трябваше да го наторявам - мъдро се самоуспокои той - дори услуга ми направи човекаът, каквато не заслужавам..."

 А в същото време Бедният черен мъж го изгледа из под вежди, залепи една тлъста храчка на бюрото от махагон, стил Луи 14-ти, уригна се и изрева могъщо.

- Копеле, на обед, да знайш, без расло на кокал, не седам! И още нещо. У торбата ми е черепът на праотеца на мойто племе, който твоите такива, обезглавили. У домА, на него са молихме, та да ти е ясно. Метни некъде да не се види тоя, с пироните, а на местото ми, мисля, веке са сещаш... И видех, че тук са мота некъф пуми... Я немам алергия, ама едно време, знаеш, твоите деди са гонили моите с псета, та ясно, такова тук нема да търпим! Че ша получим от него газове и разтройство...

 Безмълвно Големио бел мъж изпълни първата част от поръчката, а после, треперейки от укора в празните очни ябълки на черепа, хвана пекинезчето, отвори вратата, и с як шут в областта на подопашната област, го изстреля навън. Всъщност, така изпълни една стара своя мечта, че малкият бацил харесваше само жена му, а него само лаеше и му препикаваше обувките. Но нищо случайно май нямаше на този свят, все пак бе подарък от тъщата... 

 Но докато изпълняваше тази дейност, в главата му беснееше обезпокоително торнадо. 

 "Само от час е тук, а вече се чувствам, като гост в собствения си дом... Но съм виновен - подсети се сам - ще търпя! Да, но както е тръгнало, довечера може да реши и жената да опъне - тази мисъл набръчка бледоликото му лице, но веднага другата, прошепнато от будната му съвест, я задуши - Виновен! Ще търпя и дори трябва да съм щастлив, че така мога да изкупя греховете на своите зли предци... Аз съм по-добър (и толерантен) човек от тях! "

       На другата сутрин :

 Големио бел мъж тъжно стоеше прав, държеше чепиците на госта си, и прилежно ги лъскаше с вакса.

" Ще търпя! Виновен съм! Виновен съм! Ще търпя! И трябва дори да съм щастлив от това, че така чистя мръсотията, полепнала от поколения, но все пак... Не можеше ли поне малко да е по-малко надарен? Или да си падаше по жени, но пък... заслужава ли такава Голяма порция щастие жена ми? И тя е бяла, нека страда и тя!... "

 А в същото време съвестта му не спираше да повтаря :

" Виновен си! Ще търпиш! Виновен си! Ще търпиш!... "

 И точно тогава отнякъде се обади едно ново, съвсем тънко и леко секси гласче... 

" Споко, пич, казват, че като се свикнело, почвало и да кефи..."

 

04.11.2020.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Засрамих се, адаш, досущ като лирическия 😊
    Ама Верно, какви изрази, какво чудо - никакво уважение, към новите стандарти на изразяване, срамота!
    Но нали съм бял, трябва да си поема моя дял от разкаяние (за разлика от героя тук, това ми е границата на поемането 😊).
    Но ми е интересно защо аз трябва да се срамувам за нещо, което е било нормално за епохата си, а той, примерно, не, от факта, че дедите му са похапвали по някой ближен чат-пат... Мирише ми на двойни стандарти (и на сръбска скара в афро вариант 😁)
    Благодаря, адаш, за чудесния коментар!
  • Ау, колко неполиткоректно! Че даже наричаш белия бял и черния черен... Не бива така! Светлозелени и тъмнозелени...
    Впрочем, аз отдавна се чудя 0- във футбола наказват заради "маймунски звуци". Защо негрите смятат, че това са обидни за тях звуци, как се свързват с тях, какво не им харесва от природата? И защо азиатците още не са започнали да се обиждат на звуци на синигер или жълтоклюнест корморан?
    Хубаво и опасно! Мисленето ти.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...