Комуникативност
В наши дни можем да се похвалим с изключително високо ниво на комуникативност. Можем да общуваме от всяка точка на света с всекиго и по всяко време. Фейсбук не е боклук, прекарваме голяма част от времето си в едно виртуално пространство, търсейки информация за близки, познати и хора, които са ни грабнали интереса по някакъв начин, но не сме посмели да им го кажем лично. Решаваме че по-добрият вариант е да съберем информация под формата на снимки, необходима и достатъчна да изградим бъдещи взаимоотношения. Лайк, таг, хоп и готово. Толкова е по–добре отколкото да бъдеш в едно реално измерение, понеже се губи шансът да сбъркаш, да изглеждаш глупаво, неловко, смешно и притеснението ти изчезва като Дейвид Копърфийлд. Всичките тези процеси протичащи единствено в една малка стаичка от нашия мозък, които се опитваме да изчистим, за да сме с чуждото убеждение, че сме перфектни, социални и харесвани от обществото ни разграничават от машината, те ни правят хора и ни помагат да осъзнаем, че трябва да съществуваме в реалността.
Може би и нашата реалност е виртуална реалност на друго създание. Тогава как смее някой да ми каже: „харесвам само реални хора‘’ :) Факт е, че единствено следвайки нашето логическо мислене, ние можем да достигнем до представа за истинските процеси случващи се около нас, които сме склонни да наречем „наша реалност". Да, тъжно ми става понякога, че много хора бягат от нея като създават глупави идеали, възхваляват нещастни и несъстоятелни личности, фокусират се върху ненужни и обременяващи проблеми, които решават впоследствие, че трябва да ги излеят върху друг. На човек му олеква като излее неволите си върху някои друг, а този друг питате ли го? Все едно някой, който боледува от грип да ти киха в лицето докато и ти се разболееш, само че вместо настинка хващаш негативни емоции :) Само че при това изливане на тези емоции се получава нещо абсурдно. Събират се няколко човека на една маса и всеки започва да се оплаква или един вид да залага чипове с нещастие, за да получи временни чипове с щастие. Всеки започва да приказва, приказва, да завихря рулетката докато накрая тя спре на някой и се окаже, че той е най–прецаканият и всички други печелят :)
П.П. Може и да съм скучен за много хора, но реално на мен ми е по-скучно отколкото на тях!
© Ясен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дани, благодаря ти за коментара, харесва ми мисленето ти! Викторе, сетих се че произведението спада към публицистика точно след като го публикувах
. За сега нямам желание да пиша разказ, но мисля че ти можеш да разкажеш някоя история . -
Добре дошъл Тук си имаме най различни раздели. Това което си споделил може да пасне много добре в раздел есета. Няма лошо и тука да го публикуваш разбира се. А би ли могъл да направиш на тази тема разказ? Тук с интерес съм чел много разкази на подобна тема. Успех!
-
Привет Ясен! Темата е необятна и много от нас са натрупали опит, често горчив от виртуалната комуникация. Тя ти дава известна свобода, относителна анонимност, импулсивни решения дали-или. Контакт с хора, които в реалния живот няма как да са в кръга ти приятели, поради различни причини. Можеш да правиш всичко, но и да ти причинят доста. И не всичко е в твои ръце за жалост. Млад си! Имай си едно наум, че утре може би ще станеш обществено значима личност и можеш да бъдеш компрометиран или манипулиран!
Това ти го пише бивша виртуална наркоманка, от 2 години без социални мрежи...но ти се забавлявай на макс -
имаш поща
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
