28.01.2023 г., 15:10

Кошмар

937 1 1
1 мин за четене

Отново се намирам в едновременно ледения, горещия, мокрия и миришещ на прясна почва тесен коридор без начало и вероятно без край. Чувствам се сякаш кръвта ми ври и кипи отвътре, но кожата ми е ледено студена, струйки пот избиват по цялото ми тяло, а противно на всичко усещам успокояващия аромат на земна почва. Демоничните гласове , които отекват обаче отнемат нотката на спокойствие във въздуха и ме карат да треперя.

 

     –Ерика, трябва да се присъединиш към нас! Мястото ти е при нас! Кажи, че позволяваш да те вземем! Последвай ни!

Зазвучават все по-силни, те идват към мен, а аз побягвам от тях. Плоскостта под краката ми започва да се руши, ставайки на пепел и пропадайки в бездната. Опитват да ме хванат. Страхувам се, че ще се изморя и ще пропадна също. Силите на противодействие ме напускат когато в далечината виждам сянка на високо момче, крачеща решително ядно към сянката на малко момиченце със свито тяло от уплаха. Разиграващата се ситуация ме мотивира , култивира енергията ми да не спирам да се боря да спася себе си от злото, което приближава мен и това момиченце. Ледените висулки, висящи отгоре, разтопени от огъня се насочват надолу към мен, отстъпвам , спъвам се и падам. Това ме разсейва и чувам писъка на момиченцето, придружен с вика на врага му. Гласовете, преследващи мен биват заглушени от мощността на техния вик. А аз пропадам в пепелта.

 

     – Неееее!!! – извиквам. Не можах да спася нито момичето, нито себе си.

И сега от нищото на изпепеляващата тъмнина нечия ръка хваща моята, никога нямам време да погледна чия е, а само мога да усетя силата й, с която успява да ме издърпва от кошмара.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинална хрумка, разрязваща като скалпел съзнанието ти. Поздравления!

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...