- Ама ти ми развали играта…
- Е, съборих малко пясък, какво толкова…
- Запуши водата, сега ще залее брега…
- Добре де, отръскай камъните, ще падне водата…
- Не искам водопадче, искам спокойно гьолче…
- Ега ти гьолчето – много е голямо…
- Еееей, остави зеленината… Искам горичка… И животинките не закачай…
- Защо ти е тая вредна паплач? Само опасва ливадата…
- Татеее, тоя пак ми разваля играта! Виж на какво заприлича – аз толкова труд хвърлих, а пък тоя…
хххх
- Уф, аман от тия дечурлига! Хорските си играят тихо и кротко, градят си някакви земи, радват се на направеното, а нашите…
- Ами намери им истинска работа! Оставил си ги да си играят, а толкова работа имаме…
- Абе, жена, малки са още… Да поотраснат… Сега си играят, учат се…
- Учат… Само се цапотят с кал и пясък, някакви животинки гонят, дори…
- Какво „дори“?
- Убиват гадинките, какво… Хем се наслаждават и се хвалят, че разчиствали териториите от вредни паразити…
хххх
- Проверих работата на колегата. Направил няколко хубави планети, океаните са добре разположени, пуснал създания в тях, позволил им да излязат на брега…
- А защо все още не е минал в друга Галактика?
- Оставил децата да си играят на една планета. Пък те почнали сами да ровят там. И, оставете другото, шефе, ами избили част от пуснатите на сушата създания. Не им харесвали, искали светът да остане на други създания. Щото – вижте детски акъл! – избраните били пухкави и меки, ходели на два крака…
- Тоя Саваот, тоя Саваот… Ще бере ядове с непослушните си дечица…
- Какво да правя, шефе?
- Ами остави го там, но прати едно от децата му на планетата… Не, не Локи – тоя ще обърка всичко с щуротиите си. Друго едно има – кротичко такова, то да отиде. И, като му се случи нещо сред тия „мекичките“, баща му ще се хване за главата. Да му е за урок… Ние план гоним, от Главното управление все отчети искат, цяла Вселена имаме за изграждане, а той оставил дечурлигата да си играят и създават проблеми…
© Георги Коновски Всички права запазени