Но Щен Вълк се придвижи три крачки в ляво. Ко Та Рак се премести с четири напред. Но го заобиколи с пет стъпки полунадясно, в отговор Ко се завъртя на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка и направи три предпазливи пристъпвания наляво. Вълкът се обърна с 60 градуса по часовника и отстъпи с две крачки назад, котката направи шест уверени крачки напред в резултат носът му почти опря този на Но Щен Вълк, който пък отстъпи припряно още пет крачки в полудъга обратно на часовника. Ходът на Ко Та Рак бе шест стъпки полуналяво и в дъга по часовниковата стрелка, в отговор вълкът отстъпи още с пет крачки назад, като на последната се бутна в стената точно под прозореца на Кух Че Реп, чийто двор използваха за играта си. Ко победоносно направи четири бързи крачки в посока обратна на часовника, това беше последният ход, който му носеше победата.
- Все още има какво да учиш за котешкия шах, но се справяш много добре за не котка - докато казва тези думи, победителят си позволи да се усмихне доволно...
В този момент Кух Че Реп се подаде на прозореца и без да гледа изсипа две чаши на двора:
- Сега каква е разликата? - попита той някой в стаята.
- Сега сме назад с една чаша от най-доброто вино на Вон! - промърмори някой вътре.
- Да, На Хал Че, трябва да приемаме нещата такива каквито са.
Ко Та Рак погледна омърлушено към вълка, между струите вода и вино, които се стичаха от главата му успя съвсем безпогрешно да различи веселите пламъчета в очите му в противовес на сериозния му тон, с който попита:
- Как точно се определя победителят в котешкия шах?
Ко замислено изтръска малко вода (или вино) от ухото си и се вгледа внимателно в муцуната на приятеля си, която излъчва самата невинност.
"Не, няма никакъв начин да е нагласил нещата така, че да получа този неочакван душ..."
-----------
Другата страна на историята:
На Хал Че крачеше умислено по коридора. В главата му напираха мисли, които не му даваха покой. Трябваше да поговори със старците за това. Почука тихо на вратата и влезе. Кух Че Реп и Дърт Пън отпиваха от чашите си без да проронят и дума.
- Учителю... - започна Че.
- Тихо, тихо - прекъсна го Кух - седни и помълчи.
На Хал Че седна и замълча. Трябваше все пак да зададе въпроса си. По всичко изглеждаше, че старците ще отпиват от виното си и ще мълчат цяла вечност. Понечи отново да попита...
- Зная, дошъл си да ме питаш нещо - изпревари го учителят Кух.
- Да, учителю, исках...
- Добре, добре, нека се сетя, искаше да ме питаш за ремонта на оградата ли? - усмихна се старецът.
- Не, учителю.
- Хм... нещо за измокрения ориз в кухнята?
- Не.
- Аха, тогава е... нека да чуем.
Дърт Пън едва сдържаше усмивкатa си. На Хал Че се огледа и бързо изстреля думите си:
- Мислех си за материята, как ъ... така всичко е едно единствено нещо?
- Аха, мислил си - почеса се по врата старецът. Стана засуети се. После взе две еднакви чаши. В едната наля вино в другата вода:
- Добре, това е вино, а това е вода. Каква е разликата?
- Ами, водата ще я изпиеш като си жаден а с виното ще се напиеш.
Учителят Кух отиде до прозореца и с рязко движение плисна чашите в градината:
- Сега каква е разликата?
Мъдрецът Пън преглътна тежко и промърмори като на себе си:
- Сега сме назад с една чаша от най-доброто вино на Вон.
Кух Че Реп се усмихна тъжно:
- Да, На Хал Че, трябва да приемаме нещата такива, каквито са.
© Стоян Вихронрав Всички права запазени