9.09.2009 г., 22:24 ч.

Коза 

  Проза » Други
601 0 3
1 мин за четене

Събуждам се сама в студена гора.
Поглеждам красотата на своята голота...
Времето навява повея на Смъртта,
а аз се чувствам куха и празна като моята голота.

Покрай мен преминава черна коза.
Поглеждам я с неохота.
Тя се спира до моята гърда и сякаш
иска нещо да ми каже с козя простота...

Оглеждам се и виждам река - символ на чистота...
Поглеждам небето, показващо ми тъга и започва да рони кървави капки върху мойта снага.
Чувствам се преродена - цялата обляна в кръвта,
само Козелът ме поглежда с неохота...

Денят се сля с нощта - реката се сля с кръвта.
Звездите започнаха да кървят от самота,
а Земята огнено-червена подкани пулса на яростта и Адът се показа насред снежно-бялата гора...

Козелът побегна към мен, сякаш ми казваше:
"Ела с мен".
Побегнах с него и нагазих в кръвта, щом
погледнах Смъртта... озовах се в самота...

Само Козелът стоеше с мен до окървавените
човешки тела, показващи ми какво причинява Смъртта - на един тялото стоеше, а главата му вървеше;
на друг - едната ръка прегръщаше гръдта;
на трети - тяло нямаше, а само черва...

Само аз бях там и то сама, с Козела до крака и се питах, защо така... аз не съм част от това?!

Козелът красив със златни рога и дълга черна брада - ме спаси от Смъртта и ме беше отвел в"СТРАНАТА НА КРЪВТА...

© Кристина Фийлд Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това не е мрачно, а смешно - гърда, козя простота, ля-ля-ляля-ля :D
    и какво казваш? ходела му главата?
    изтъркано поднасяне на изтъркан сюжет.
    последната дума на всеки ред завършва на "а", освен, когато има повторение на следващия - така и аз мога да пиша поезия (:
    не
    ми
    е
    забавно
  • А аз пък се питам - какво е това?!
  • много фешън този вампиризъм
Предложения
: ??:??