Коза
Събуждам се сама в студена гора.
Поглеждам красотата на своята голота...
Времето навява повея на Смъртта,
а аз се чувствам куха и празна като моята голота.
Покрай мен преминава черна коза.
Поглеждам я с неохота.
Тя се спира до моята гърда и сякаш
иска нещо да ми каже с козя простота...
Оглеждам се и виждам река - символ на чистота...
Поглеждам небето, показващо ми тъга и започва да рони кървави капки върху мойта снага.
Чувствам се преродена - цялата обляна в кръвта,
само Козелът ме поглежда с неохота...
Денят се сля с нощта - реката се сля с кръвта.
Звездите започнаха да кървят от самота,
а Земята огнено-червена подкани пулса на яростта и Адът се показа насред снежно-бялата гора...
Козелът побегна към мен, сякаш ми казваше:
"Ела с мен".
Побегнах с него и нагазих в кръвта, щом
погледнах Смъртта... озовах се в самота...
Само Козелът стоеше с мен до окървавените
човешки тела, показващи ми какво причинява Смъртта - на един тялото стоеше, а главата му вървеше;
на друг - едната ръка прегръщаше гръдта;
на трети - тяло нямаше, а само черва...
Само аз бях там и то сама, с Козела до крака и се питах, защо така... аз не съм част от това?!
Козелът красив със златни рога и дълга черна брада - ме спаси от Смъртта и ме беше отвел в"СТРАНАТА НА КРЪВТА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Фийлд Всички права запазени
