Из Глава I - Козметичните компании ни подвеждат

     Най-лошото нещо, което може да се случи на едно красиво лице, е да има собственик, който сляпо се доверява на рекламните кампании. Ако изброим всички подвеждащи твърдения, откровени лъжи и манипулации в козметичната индустрия, тази книга ще бъде тежка като наковалня и ще можете да чупите бразилски орехи с нея. Това никак не е смешно – тези лъжи изсмукват Вашето време, пари, и най-лошото – могат да увредят Вашата кожа. Рекламите ни заливат отвсякъде и ни въздействат психологически да купим определен продукт. Ние сме свикнали на тези атаки и се заблуждаваме, че не ни влияят. Само малките деца ще мислят, че Бийонсе употребява крем за 30 лева, нали?  Това е така, но идеята на рекламата не е да ни убеди, че известната личност, която рекламира продукта, го ползва. Целта е да ни влияе на подсъзнателно ниво и да се научим да асоциираме продукта с познатото красиво лице. И когато отидем в магазина, се насочваме към него,  защото той вече ни е „близък“ – ние го разпознаваме на щанда, решаваме „дай да го пробвам“, купуваме го, без да погледнем съдържанието изобщо, и после го нанасяме на кожата си. Едно на нула за козметичната индустрия срещу нас. Е, да не се виним твърде много. Всеки го е правил поне веднъж в живота си.

§§§

Как козметичните компании манипулират лекари

                   Когато влезем в кабинета на дерматолога следващия път, е хубаво да се огледаме. Най-вероятно ще видим множество рекламни материали – брошури, мостри, химикалки, компютърни мишки и други дребни предмети. Те са оставени там от хората с професия медицински представител.

                   Медицинският представител е служител най-често с висше образование – хуманитарно (фармация, медицина, ветеринарна медицина) или икономическо. Той е преминал сериозно обучение не само за продуктите, които предлага, но и т.нар. приложна психология. Основната цел е да  накара нашия дерматолог да изпише това, което фирмата желае. Как става това?

                      Първата му задача е да разбере колко пациенти има лекарят. Медицинският представител   типизира дерматолога според определени критерии – колко е доминантен и решителен, доколко е свикнал да изписва само един продукт и склонен ли е да смени навиците си, какво му е отношението към компанията. Определя и нуждите му - дали е меркантилен и би бил склонен да сключи сделка, или пък точно обратното – горд е с честта си и желае наистина да изпише това,  от което пациентът би имал нужда. За съжаление и двата типа могат да бъдат повлияни в еднаква степен, просто с различни подходи. Накрая, ако лекарят предписва друг продукт, представителят трябва да промени навиците му на изписване, щом не са в интерес на фирмата. Това се постига по различни начини.

             Медицинските представители имат тактики, насочени срещу различните видове личности.

§§§

22 лъжи в козметиката

 Крем с Ботокс (Botox) ефект

              Не е измислено вещество, което да има ефекта на ботулина и да е достатъчно безопасно. Ботулинът има странични ефекти, неправилно приложение може да обезобрази пациента. За щастие, това се случва безкрайно рядко, но всеки лекар ще бъде доволен да се отърве от ботулина и да използва по-безопасни вещества в практиката си. За съжаление, такова вещество все още не е открито. И със сигурност не се намира в крема ни против бръчки.

Подпомага/помага за/въздейства благоприятно върху…

             Това твърдение може да се срещне за всички козметични продукти, но най-много се използва за такива, които са предназначени за даден проблем, т.нар. „медицинска козметика“. Въпросът е, че има ограничения по отношение на това, което компаниите могат да твърдят за своите продукти, макар че те са крайно недостатъчни. Най-сериозното от тях е, че козметичен продукт не може да твърди, че лекува. За съжаление това ограничение не е достатъчно и компаниите го заобикалят. Достатъчно е да напишат на етикета „влияе благоприятно върху… “и вече могат да продават продукта спокойно. Това е реклама, която не може да се докаже, че е невярна.

              И, говорейки за медицинска козметика…

Медицинска козметика

             Няколко са козметичните компании, чиито продукти в България се продават основно в аптеки, и често им слагат етикет „медицинска козметика“. Това са Авен, Биодерма, Ла Рош – Позе и др. Подчертавам, че това не е официален термин, което тези компании използват, но техните представители, фармацевтите и консултантите, които ги продават, често изтъкват как тази козметика е „медицинска“, и следователно, по-добра от другите. Истината е, че всяка козметика може да се нарече „медицинска“, защото няма закон, правило или наредба, която да определя коя козметика е медицинска, коя не е и изобщо какво означава медицинска козметика.

§§§

Странно е, че дори когато знаем тази истина за скъпата козметика, ние сякаш я предпочитаме. Защо е така? На първо място, това, за което плащаме повече, подсъзнателно ни става по-ценно. Много социални експерименти са поставяли участниците в ситуация, в която да изберат между два еднакви продукта, като за единия им е казано, че е „лукс“, а втория – обикновен. Голяма част са избирали „по-скъпия“ продукт като по-качествен, независимо от еквивалентността им. Точно на този ефект разчитат луксозните брандове.

            Допълнителна причина е усещането, което ни дава ползването на скъпа козметика. То ни дава усещането, че сме елегантни, богати, красиви, „лъскави“. Придобиваме социален статус и демонстрираме финансовото си положение. Светът е пълен с жени, които никога няма да се откажат от този ценови клас продукти, не защото са по-качествени, а заради статуса, който ползването му им дава.