13.11.2014 г., 18:05 ч.  

Крабовският хълм 

  Проза » Разкази
754 0 6
11 мин за четене
разказ на ужасите
***
Често се питам, какво кара човек да се впуска към опасностите, за да разгадае някои тайни на живота или на заобикалящата го околност, които не биха му донесли кой знае каква перспектива, освен може би вид душевно удовлетворение. Защо любопитството е залегнало в съзнанията ни още в древни времена и ни кара да откриваме нови галактики, да разучаваме живия свят около нас, да създаваме все по-модерни технологии? Дали не е било по-добре да сме игнорирали по някакъв начин разума си и да се придържаме към животинското - да се храним само с това, което майката Земя ни позволява, да живеем там, където майката Земя ни позволява, да се влияем от условията на майката Земя... и да останем невежи докрай - като това би ни предпазило от много истини за нас самите и от злокобните тайни, които крие природата.
Може би не.
Човек, за разлика от другите земни твари, е създаден да еволюира, да се усъвършенства, да се учи, да расте, да се развива, да разгадава, да променя. Ние не можем д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донко Найденов Всички права запазени

Предложения
: ??:??