Сесил
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което можеше да ме сполети, се случи. Това да съм сама, бе най-страшният ми кошмар.
"А ще се събудя ли?"
Поне бях защитена от разкъсващите главата ми гласове за помощ. Все още кънтяха в ушите ми страданието от плачещите души, приковани с оковите на Ада. Винаги се обвинявах, че съм напълно безполезна, но Ари бе на друго мнение. Той смяташе, че аз бих обединила силите им в едно, вярвайки, че душата ми е сърцето на Земята. Никога не съм успявала да изразя по някакъв начин силата си и се страхувах, че изобщо нямам такава. Но мисля, че е време да повярвам в себе си, ако не искам пътуването ни до тук да се окаже напразно. Изправих се бавно, върху напукания къс лед и погледнах надолу. Тъмнината бе гъста ...