В далечното кралство на тъмните нивя управлявал крал Рафаел. Той бил мрачен и жесток владетел, а народът, населяващ  земите на кралството, живеел мизерно и нещастно. Бил ужасен скъперник още от млад, а щом наследил трона от баща си, чувството за величие и неограничена сила му повлияло пагубно. Той се самозабравил, започнал да нарежда всекиму що да стори, дори наредил да екзекутират десетина селянина, заради собственото си кръвожадно удоволствие. Друг път пък накарал своя шут да оближе обувките, с които бил обут, докато се разхождал из калните околности на двореца си.

  Минавали дните и подир няколко години кралят станал параноик и спрял да общува с когото и да е. Било го страх, че някой се опитва да го убие, затова и наредил никой да няма достъп до покоите му. Рядко излизал навън, а когато се решавал, постоянно се оглеждал и крачел неспокойно. Под очите му се образували мрачни сенки, които подсилвали зловещия тъмнозелен цвят на напрегнатите му очи. Кожата му се състарила, а разсъдъкът бил чужд нему. Скоро той спрял да се храни, пиел само по няколко глътки вода, а сънят се превърнал в негов враг. В единствен негов приятел се превърнал дневникът, в който пишел, когато имал нужда. Ето някои от записките:

Не съм глупак

Намерих в стаята си чаша вино и парче месо. Да не ме мислят за глупак? Няма да ги пипна, знам какво очакват – да се нахраня, а сетне да танцуват на гроба ми… Ще наредя да убият слугите и да назначат нови! Ако и те опитат подобно нещо - и тях ще унищожа.

Денят на ужасния сън

За голямо нещастие заспах – ужасно! Обесиха ме, представяш ли си? Аз – КРАЛЯТ, убит от някакви долни селяни! Видях как кръвта ми се стича наравно с тази на другите – не искам такава смърт и няма да го позволя!

Няма да умра!

Искат да ме убият, усещам го! Но аз няма да им се дам,  ще видиш! Няма как да ме пипнат, ако не ме виждат, нали така? Отговори ми, по дяволите?! И ти си един от тях, нали… знам аз и ти искаш да заемеш моето място. Да не мислиш, че е лесно, а?

В последствие той изгорил дневника, а пепелта заключил в сандък, който скрил на сигурно място, да не би някой да успее да прочете мислите му. Минали още пълни със страх и ужас дни, а крал Рафаел ставал все по-параноичен и невротичен. Наредил вече никой да не нарушава уединението му, а който посмеел да го стори, по каквато и да е причина, бивал убит незабавно. Една привечер на предела на абсолютната лудост крал Рафаел крачел неспокойно из покоите си. Внезапно погледнал пред себе си и видял човек.

-         Кой си ти!? Махни се оттук! Ще наредя да те убият! – извикал кралят в пристъп на паника.

Човекът обаче стоял пред него и повтарял действията на краля, сякаш го имитирал и осмивал. Разгневен от неподчинението, изпаднал в състояние на абсолютна лудост, крал Рафаел взел меча си и се устремил към нежелания гост. Човекът, отново, сторил същото като краля, което още повече го вбесило. Кралят стигнал до него и забол меча си в гръдта му, ала вместо да убие натрапника, самият крал се озовал на пода. Целият облян в кръв, паднал на пода, единственото, което крал Рафаел виждал, било огледалото, което току-що бе счупил…