Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива неща. Плюс проблемите в семейството ми предпочитах драконите пред приказките за вечна любов…
Всъщност и Харлийн ги мразеше. Мразеше и огромна част от живота си заради родителите си най- вече. Не, че сега когато бе на 24 имаше особено голямо значение това. Вечната липса на пари, побоя от баща `и, караниците между родителите `и… Е, бяха само част от пъстроцветния `и живот. Не сбъдна мечтата си да стане актриса, просто нямаше средства да го направи… Естествено, вечната липса на средства. Понякога имаше чувството, че тази мисъл разяжда бавно мозъка и вътрешностите `и, като някое зомби. Все пак беше успяла да замине доста надалеч и без издръжка. Изхвърляха я от работа често заради постоянните `и от ...