8.10.2016 г., 9:00

Кратка приказчица 

  Проза » Други
617 4 10
2 мин за четене

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Увлекателно разказано, мъдро.
  • Нина и Веси, сега виждам коментарите ви под кратката приказчица. Сърдечно ви благодаря!
  • Това е една от най-хубавите кратки приказки,които съм чела! Поздрави!
  • Хубава приказка изпълнена с чисти звуци! Браво, Роси!
  • Благодаря за коментарите, а на Безжичен и за тактичното подсказване, че очаква нещо повече. Безжичен, много ме радва мнението ти за романа ми "Осъзнаване" и за някои от разказите ми. За мен то е стимул да продължавам, но не чак толкова иносказателно. Е, променила съм се и писането ми ще е различно.
  • Твърде иносказателно... Хубаво! Но историческите ти разкази (и романи) ми липсват. Трудно се пишат. Аз ги помня и ги четох с удоволствие. Няма как да не помня "Осъзнаване" - едно от най-значителните произведения тук (и в българската литература, даже и ти да не го осъзнаваш от скромност)! И 2010 г. - една от най-плодоносните за "Откровения"!.
  • Увлекателно разказваш, Eia!
    Финалът е много добър!
  • "Дърво като един букет...
    дърварят чака своя ред."

    Сетих се за тези финални редове на едно стихотворение, писано незнейно вече от кого, докато четях тази толкова поетична кратка приказка, която страшно натъжава. Подсетих се и за горчивата, предстояща, участ на "малкия Моцарт", подсказана от Екзюпери в "Земя на хората". Да, много тъжно нещо е животът, щом красотата ни носи тъга. Поздравление, Роси, за въздействащата творба!
  • Благодаря!
  • Хубаво, хареса ми.
Предложения
: ??:??