И днес не ме подмина тъгата... И днес страда ми душата. И днес, пак нещо ми се случи... Как така не може веднъж лошото да ме подмине? Уморих се да се боря...
За мечти?! Ама моля ви се... Аз поет - не и в тоз живот. По-добре да карам мотоциклет без кош, по ще оцелея... Стига вече -бляновете и миражите загубиха смисъл. Растяла съм била в поезията... а сега пък "плоска"я наричат... Кой път да хвана?Накъде да тръгна вече? Една мечта си имах, и угасна тя, като свещ във ветровито време... Откъде да взема пак искрица? Свещта догоря и стига вече, уморих се... Ще пиша разкази, есета, но не и плоскости без име. И на ум в момента си приказвам, като лудите, но не съвсем... те сами, на глас, си разговарят, а аз надълбоко в душата си правя дебати и разисквам наболяли факти. Не! И така из лабиринти пак аз се заплитам,"като пиле в калчища", и пак посока не намирам...
Мечтите били, за да се сбъдват - да,но не съвсем... Затова от днес нататък ще разказвам за отживелиците ми и за бъдещият мой ден, който ...