Края на един стихоплет/ец,който мечтаеше да стане поет....
И днес не ме подмина тъгата... И днес страда ми душата. И днес, пак нещо ми се случи... Как така не може веднъж лошото да ме подмине? Уморих се да се боря...
За мечти?! Ама моля ви се... Аз поет - не и в тоз живот. По-добре да карам мотоциклет без кош, по ще оцелея... Стига вече -бляновете и миражите загубиха смисъл. Растяла съм била в поезията... а сега пък "плоска"я наричат... Кой път да хвана?Накъде да тръгна вече? Една мечта си имах, и угасна тя, като свещ във ветровито време... Откъде да взема пак искрица? Свещта догоря и стига вече, уморих се... Ще пиша разкази, есета, но не и плоскости без име. И на ум в момента си приказвам, като лудите, но не съвсем... те сами, на глас, си разговарят, а аз надълбоко в душата си правя дебати и разисквам наболяли факти. Не! И така из лабиринти пак аз се заплитам,"като пиле в калчища", и пак посока не намирам...
Мечтите били, за да се сбъдват - да,но не съвсем... Затова от днес нататък ще разказвам за отживелиците ми и за бъдещият мой ден, който хлопа на вратата, като един загубил себе си поет, и хлопа ли, хлопа... Отварям му, а той, примрял от студ, и блед, сякаш болен бе неизлечимо, казва ми, не добър ден, а:
-Ти коя си? Я налей ми малко вино! Сърцето ми ще "фръкне" докато стигна, за да посея светлина, ала мрака в душата ти като видях, ме сковаха студ и мраз...
Аз го погледнах и сниших се тихо... Не посмях да му отвърна нищо. Намерих малко отлежало вино и налях му на деня ,за да се сгрее, за да пекне Слънцето в него...
А той ме гледаше объркано и строго:
-Ти защо си такава - една такава свита и набръчкана си много... И имаш черни сенки под очите... Ти, момиче, да не би да умираш?
Срази ме с тези думи и не издържах. Ядосах му се и повиших тон, макар че още се чудя откъде излезе този глас:
-Аз не умирам! Стига, хайде пий си виното и си отивай... Загубих пътеката към себе си, защото пътят отдавна пропадна. Затова съм толкова грозна и премаляла... Сън не спя, защото сили и за това нямам.
Денят ме погледна разлютен и разсърден, не ми повярва, може би, защото викна по-силно и от мен:
-Аз какво съм ти направил, че ми викаш така? Аз не исках да те обидя,а ти казвам истината в очите. Седни и разкажи ми, не стой като изтокана. Какво ти има и с какво да ти помогна,но бъди по-бърза,че закъснявам?... 5 часа минава, а в 6 трябва да е светло вън.
Мислих дълго какво да отговоря.Чудех се, дали да му споделя колко ме боли, че една съкровена моя мечта, осем години се мъча да я "родя"на белият свят... Но все нещо не достига или все излиза, че е невъзможна тя?
Реших да замълча и показах му вратата. Опитах се да съм любезна, но от изгарящата болка в душата, дори резервната усмивка от джоба си, дето я бях скрила, не можах да извадя. А той, още по-обиден,доизпи виното си на екс. Направи ми гримаса и излезе... затова за мен така и не настъпи ден... след днешният...
Дано не е така със всички, загубили смисъл и значение да преследват своя мечта!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Къде точно го видя края Гале, защото аз начало виждам?
Я сложи очилата, вземи бастунчето и ела да похуртуваме.
Май ще си разменяме... шапките с теб.
Поздрав и усмивка. -
Цветелина,мила,ти си богатство!!!
Искрено ти благодаря за подкрепата и куража,миличка!
Мариола,мила,и аз ти благодаря най-искрено за всичко,което ти си сътворила,като стих,защото пишеш невероятно!!!
Прегръщам ви! -
Гале, мила аз мисля, че си намерила себе си!
Продължавай все така!!!Ние сме с теб!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ за разказа и за всичко, което съм прочела от теб!!!!! -
Много тъга, Гале, има в разказа ти! Не се отказвай от мечтите си, защото те се сбъдват, ако вярваш в тях! Подкрепям напълно Ани/Aneta_kz, че не можеш и не трябва просто така да кажеш " Стоп". Бъди силна и се бори, гледай с усмивка на деня и той ще ти се усмихне, макар и изкуствено и прикрито в началото, след това ще ти разкрие най- хубавата и искрената си усмивка! Сигурна съм в това! Поздрав и прегръдка, мила! Браво!
-
Чар,много ми липсваше!!!
Много съм щастлива,че те виждам!!!
Много те прегръщам!!!!!!!Много!!!!!!! -
Страхотна си!
-
Благодаря ти най-искрено,Ники!
Прегръщам те! -
Ти внушаваш много тъга с този разказ. Но тази тъга е и пречистващща. Някои от нас имат нужда от това. Продължавай да следваш пътя си, мило момиче!
-
Благодаря ти от все сърце,мила Деси!
Много кураж и мотивация лъха от думите ти,миличка!
Прегръщам те и искрено благодаря! -
Гале, прави това, което чувстваш със сърцето си!
Знай, че винаги ще има някой, на който да не му допада това!!!
Не е повод за тъга, а напротив, повод е за мотивация да растеш и да покоряваш нови върхове в попрището, което си избрала!!!
Това е! Просто гледай напред! -
Благодаря ви,Пенко и Светле!
-
Съжалявам, но от мен няма да видиш "Поздравления за прекрасния разказ". Не е прекрасен... Затова! Оправи си граматиката и захвърли тия сълзи, сополи и тъги. Знам, че по природа не си такъв човек.
-
Мила,Ани...
И аз ви обичам и то много!!!
Не искам да се отказвам и ще се боря,но просто незнам защо,някой думи ми действат,както не трябва,и не мога да свикна,че ще има и такива....
Прегръщам те и много,много те обичкам!!! -
Чакай сега да се разберем... Значи ти 8 години си ,,бИла'' пътя до тук и сега изведнъж казваш ,,СТОП'' Извървяла си пътя си сама, без помощ, а сега когато всички те обикнахме и всеки е готов да ти помогне, (ако се налага), ти заявяваш ,,КРАЙ''. Когато вървиш по пътя към мечтата си, той е труден, много труден, но няма нищо по-трудно от това да протегнеш ръка и да я докоснеш, когато си мислиш, че тя е най-близо до теб! Сама прецени какво трябва да направиш и струва ли си цената!!!
Обичкам те, и ти желая успех! -
Жени,Христо,благодаря ви,че ви има и че ми давате сили и кураж да продължа напред!!!
Обичам ви и от все сърце ВИ БЛАГОДАРЯ!!! -
Ти Галка не си от тези,които са слаби!Вдигни глава и премини нататък!ТЯ---Поезията е в теб и винаги ще бъде!Пиши стиховете винаги ще те спасяват и разбират.Ние също.Прегръдка миличка!Обещай,че ще пишеш!
-
Галя, не се отказвай от мечтите си. Дошло е време да се сбъдват.
Повярвай ми!!!
Поздрави за хубавия разказ!!! -
Ще се опитвам,мила!
Благодаря ти много,мила за коментара!
Прегръщам те! -
Гале,продължавай да пишеш-ти го можеш!!!
Не губи мечтата си!
Гушкам те силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Голямо богатство си,Етчи!!!
Тази сила,този кураж...които ми даваш,
са....спасение!!!
Прегръщам те и те обичам!!!