21.11.2005 г., 0:07 ч.

Края на една любов и един живот 

  Проза
1467 0 2
3 мин за четене
Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди...

***

Те вървяха по улицата...Хванати за ръце,те говореха.По-точно той говореше...Тя само го слушаше...или по-точно...правеше се,че го слуша.Въобще не мислеше за това,което й говореше.А за нещо съвсем различно.Мислеше за изследванията,които беше получила днес.Изследванията,които показваха колко живот остава в крехкото й тяло.Изследванията,които разбиха всички й мечти,илюзии...целия й свят.Изследванията,за които той още не знаеше...
-Знаеш ли какво стана днес?Мариян...-той продължаваше да говори!"Спри,моля те!Спри!"-...и отишъл с колата...-"О,Боже!Моля те,мили!Спри...Искам да ти кажа нещо...!"...В последно време разговорите им представляваха точно това.Никога не се изслушваха.Той не спря да говори.Така и е я изслуша...
-Мило...днес с Ирина ходих...-тя се опита да му каже.Но уви...
-А,Ирина!Вчера я видях.Абе,тя много се е променила...-Отново неуспешен опит.
Приплака й се!Как можеше да му каже такова нещо!Как да му кажеше,че живота й свършва?Не!Нямаше сили!Не,не беше сега момента...Щеше да изчака...
Те стигнаха до една голяма и висока сграда.Работата й.На входа те се спряха и се сбогуваха.
-Обичам те!Много!Само ако знаеше колко много...-очите и се напълниха със сълзи.Тя знаеше,че това може да е един от последните пъти,в които му го казва.
-И аз теб,мило!И стига си плакала сега.Ще се видим утре сутрин.Не е чак толкова далече!
Тя се обърна и тръгна.Вървеше бавно и тежко.Знаеше.че трябва да си изкара смяната.Нощна смяна в една фирма.Не й се ходеше.За първи път нямаше желание за нищо.Не й беше добре.Отиде до работното си място.Седна и проведе няколко разговора по телефона.И тогава...Тогава усети силно пробождане...Зави й се свят,погледа й се премрежи.С усилие привлече вниманието на колежката си Дарина,която бързо я заведе в болницата...
Оказа се спазъм.Просто реакция от заболяването й.Нищо сериозно...за момента...Лекаря и каза да си отива у тях и да си почива.Дарина я закара до тях.Странно...Колата му беше там...По това време трябваше да е в офиса при баща си.Но нищо.Той щеше да си е в къщи!И щеше да й помогне!Той беше единственият,който можеше да й помогне в момента.
Качи се бързо по стълбите.Толкова искаше да го види!Влезе у тях.Беше тихо.
"Сигурно спи.Ще го изненадам и ще легна до него!"
Тя тихо запристъпва напред.Открехна вратата на спалнята...И...го видя...Не!Видя ги...Тях!Той и още едно момиче...Лежаха в тяхното легло.И онази целуваше нейния мъж!А той я галеше нежно и я гледаше влюбено...
Пречерня й пред очите.Тя се обърна...Искаше да се махне от там.Тръгна,но се блъсна закачалката.Ръката й се заплете в едно светлосиньо копринено шалче,което беше закъчено там.Тя го дръпна и излезе навън.Излезе от входа и тръгна.Незнайно къде.Просто вървеше...Не виждаше никой.Просто вървеше...Към нищото...
Така стигна до плажа...

***

Тя вървеше бавно по пясъка...замислила се за преди...
Толкова се обичаха.Бяха създадени един за друг.Но...явно само тя си е мислила така.Не и той!
"Как можа?!Как можа да ми го причини?!Как можа?!Точно сега!!!Защо точно сега?!?Как!?!?!Как можа?!?!В нашето легло...Моят мъж...Който преди два часа ми каза,че ме обича...Лъжец!!!"

Беше топла лятна вечер.Луната светеше нежно,огряваща всичко по земята и правеща го да прилича на приказка...Вълните се разливаха бавно по плажа...Красива тишина...Цялата тази идилия се разваляше само от едно светлосиньо копринено шалче,изхвърлено от морето...

© Лили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мда...животът определено е гаден...мн хубаво си го написала
  • Всъщност живота е гаден.И затова и каквото пиша е такова...тъжно
Предложения
: ??:??