Лежа на пода, пуша отегчено, а наоколо разпръснати летят недостъпни за съзнанието ми идеи. Мислите ми са се разтекли по земята и са образували малка заблатена локва. Някакво цвете се опитва да порасне. Не успява при цялото си старание. Скучно ми е. Мисля единствено за Нея, а Нея я няма. Вкиснал съм се. Мишел се опитва да ме разведри като материализира последоваателно гигантска гладиола, камерен оркестър, съставен от напушени, немски, хипофизни джуджета, карикатура на статуята на свободата, огромен афро-американски... индийски слон, застанал на челна стойка и пееща китайски народни песни круша. Нищо не помага. Продължавам да зяпам замечтано в празното пространство. От колоните като водопад се излива музиката на Calla, пренесла магьосническото изкуство през вековете; плува свободно около мен; вплита се в дима на цигарата; съсредоточавам се върху това; политам. Реалностите прехвърчат покрай мен за части от секундата. Чувствам се като муха, залепнала за предното стъкло на състезателна кола. Малък съм. Незначителен.

Мултивселената, как да кажа... прещрака. Озовах се на сивкав път - коридор между Реалностите и псевдо-Реалностите. Мишел разтърси дългата си коса, по която бяха полепнали малки капчици пот. Спуснаха се бавно, почти вечно. Наслаждавах се. Мишел беше ядосана и невъзмутимо красива. Нацупи ми се.

- Това беше малко бързичко - натърти - понякога наистина съжалявам, че те научих да Пътуваш.

- Ако не беше ме научила, сега щеше да скучаеш.

- Ха - сричката прозвуча малко плашещо от малката и уста - притрябвала ми е компанията ти.

- Естествено, че ти трябва - измърках, за да я подразня още малко.

Мишел побесня, стрелна се във въздуха, мина зад мен, захапа една къдрица от косата ми и я задърпа злобно. Изохках. Не и се разсърдих, разбира се, и без това си го заслужавах, пък и ми подейства освежаващо. След секунда се загледахме в пътя, ширнал се през времето. Очертанията на проходите от двете ни страни бяха направени от звездан прах, вплетен с вековни кристали. Вековните кристали представляват съвкупност от всички емоции, чувствани някога и са скрепени в неделима верига от първата проронена сълза.

- Миличък, защо всъщност сме тук?

Не исках да и отговарям. Предполагам, че се досещаше за отговора, а той бе толкова прост.

- Заради Нея - въздъхнах и сърцето ми за кой ли път подскочи и заседна в гърлото ми.

Бях се опитвал да Я достигна по всички извстни ми начини, но така и не успях. Надявах се, че на този, забравен от повечето Пътуващи, път бих могъл да открия портал, през който да я видя. Дори само за миг, който да запечатам в съзнанието си, до свършека на времето. А толкова искам да Я прегърна, да Я вкуся, да вдишам аромата И и да забравя да издишам. Моето прекрасно, малко момиче. Момичето, което разтопи студения лед, отдавна сковал сърцето ми. Момичето, което ми подари нов живот и мечти, за които да се боря. Момичето, което обичам. Моята малка, великолепна, искряща принцеса. Любовта ми. Живота ми. Мишел ме сръчка малко грубо.

- Ей, малък, оглупял мечтателю. Така и така си ме домъкнал дотук, нека поне да я потърсим. И ако обичаш, не се отнасяй повече така, че ми идва да те сритам.

Продължихме напред по пътя. Пуснах сетивата си пред мен, около мен. Все нещо би ми подсказало къде да Я търся.

   Стар е този път. Забравен. А е безкраен и има безброй проходи по него. Може би един води до нея. А може би не. Надеждата е красиво и увлекателно нещо, но и с добрите книги е така. Вървях... не помня колко дълго. Вървях, а сивотата се кривеше и пречупваше в странни, непознати и в същото време толкова близки до сърцето фигури. Есенен дъжд се рони от клоните на заспиващо дърво; жълта чувственост полепва по устните ми; капка утринна роса, наситена с нежност, изпълнена с Желания; нов живот; отделя се от леко проблясващото на слънцето връхче, на стръкчето трева; полита бавно към земята, разлива се по нея, потъва; расте цвете; танцуваща пурпурна орхидея; наричат я така, защото те кара да танцуваш; Експлозия, звездите се пръскат на всички познати и непознати посоки; въртят се, въртят ме в нескончаем екстаз; забравям кой съм, къде съм; Вселена, Мултивселена; липса на думи; гърлото ми е пресъхнало, умът ми е пресъхнал; гръмовен пукот, откъсващ Всичкото от Цялото; мисълта изплува изпод връхлетялата ме лудост; високо над нея; ОБИЧАМ Я!!!

Вървях... все още вървях. Огледах се. Очите на Мишел изглеждаха така, все едно всеки момент ще изхвръкнат. Бяха и леко навлажнени.

- Какво се случи, по дяволите? - попитах я.

- Ти... ти просто изчезна. Вглъбен в чувствата си, избледня, изпари се, а после... после те нямаше.

Крилата ми потрепериха нервно. Разбирах какво ми казваше.

- Пази се, миличък, любовта е... вселената. Не можеш да я побереш в сърцето си, трябва да бъдеш едно цяло с нея. Да сте вплетени един в друг до Края или до абсолютното начало. Иначе ще се погубиш, а заедно с това и любовта/вселена.

Кимнах в отговор. Нещо отскочи от периферията на сетивата ми.

   Някакъв проблясък; неясна мътилка; нежно усещане; млада кадифена пролет; плодове, много плодове; зелена кристална чаша-напръстник; вътре вино; червено и сухо; отразява пламък; миризма на разтопен восък; прашен готически свещник; ето пак; пролет, толкова млада; толкова нежно кадифе; плодовете, не; овошките; РАЗЦЪФТЯЛА ПРАСКОВА.

- Тук - простенах разтреперан - точно тук е, Мишел!!!

Минавам през портала; обгръща ме мека тъмносиня светлина; звездите се раждат тук и тук умират; реят се; живи; искрени; отчуждени; искащи; чувстващи; меки като допира на глухарче до бузата; всичко е толкова надалеч от мен сега, защото Тя е тук; центърът на всичко; прибрала е краката си към тялото и нежно е облегнала главата си на коленете; крилата и изпърхват, веднъж, два пъти; вдига погледа си право към мен; отначало е учудена; усмихва се, изправя се и тръгва към мен; целува ме, целувам Я; прегърнати; един за друг; един в друг; едно цяло с Всичко; Животът заискрява с древната си мощ; излива се над нас; през нас; Навсякъде; ПОТЪВАМ В ТОЗИ МОМЕНТ ЗАВИНАГИ!!!

Отново съм вкъщи. Отново лежа на пода и пуша, но сега се усмихвам. Вече знам къде да Я открия. Вътре в мен, в лудешки подскачащото из гърдите ми сърце.

                              КРАЙ