Лежа на пода, пуша отегчено, а наоколо разпръснати летят недостъпни за съзнанието ми идеи. Мислите ми са се разтекли по земята и са образували малка заблатена локва. Някакво цвете се опитва да порасне. Не успява при цялото си старание. Скучно ми е. Мисля единствено за Нея, а Нея я няма. Вкиснал съм се. Мишел се опитва да ме разведри като материализира последоваателно гигантска гладиола, камерен оркестър, съставен от напушени, немски, хипофизни джуджета, карикатура на статуята на свободата, огромен афро-американски... индийски слон, застанал на челна стойка и пееща китайски народни песни круша. Нищо не помага. Продължавам да зяпам замечтано в празното пространство. От колоните като водопад се излива музиката на Calla, пренесла магьосническото изкуство през вековете; плува свободно около мен; вплита се в дима на цигарата; съсредоточавам се върху това; политам. Реалностите прехвърчат покрай мен за части от секундата. Чувствам се като муха, залепнала за предното стъкло на състезателна кола ...