Краят на лятото

Наближаваше краят на лятото. По-голяма част от неговите приятели се бяха вече върнали от отпуска, освежени, развеселени, а той все още стоеше в офиса. Непрекъснато изникваше нещо и за почивка не идваше ред. Чудеше се дали и това лято ще пропусне възможността да се полюбува било на планини и езера или на красив лазурен бряг. Беше надхвърлил петдесетте, живееше сам, беше отдаден на кариерата си. Децата му - вече големи, си бяха поели своя път. Довършваше последния си проект, когато телефонът го сепна. Обаждаше се негова позната, с която не се бяха виждали от близо месец именно поради неговата заетост. Той обичаше разговорите с нея, защото тя беше мила, очарователна и винаги му носеше топлина и спокойствие, от които той толкова много имаше нужда...

Този път не се поколеба. Затвори папката с документите, които проверяваше за пореден път и тръгна към нея. Напоследък беше все ангажиран, а тя... все още млада.

Седяха на терасата на малък ресторант извън града, бъбреха на фона на лека и приятна музика и допиваха чашите с вино, когато тя го попита дали е виждал пясъчна лилия. Водна лилия да, но пясъчна. Имало ги на плажа в Аркутино... в най-източната част на Странджа, там, където Маслен нос спуска стръмните си брегове в Черно море.

Дали от виното, дали от блясъка в нейните очи, когато говореше за пясъчната лилия, на следващия ден той стоеше на прага на дома й усмихнат и с предложение за едно пътуване до резервата на брега на морето. Проектът можеше да почака, но пясъчната лилия - не. При това тя цъфти само два пъти в годината.

* * *

Денем се разхождаха с лодка по реката или в морето покрай остров Св. Тома, наречен още Змийския остров, поради многото водни змии, единствено те успяващи да се изкачат по стръмните скали на бреговете му, а вечерите прекарваха в разговори в крайбрежните капанчета.

Дълго време след това си спомняха за тези няколко дни, прекарани на това прекрасно място - там, където Ропотамо се влива в Черно море и където, на самия край на Маслен нос, все още стоят зидовете на крепостта, охранявала този бряг. В миналото Маслен нос имал лоша слава, защото в острите му скали се разбивали кораби, превозващи амфори със зехтин . Според едно от преданията тайнствени тунели свързвали калето с малкия остров в морето, където се смята, че са заровени пиратски съкровища. Това е легендата, а там сега е естествен резерват на кактуси, цъфтящи с красиви жълти цветове.

И това е само едно от невероятните кътчета на България, изобилстващо с редки растителни видове, криещо митове.

Беше последният ден, преди да се приберат. Съвсем сами седяха на плажа, чийто край не се виждаше и се наслаждаваха на красивата природа, на дюните, край които усещаха аромата на пясъчната лилия, неслучайно наречена „Царица на цветята”. Тя беше току-що излязла от морето - чисто и прозрачно, където - докато се гмуркаше около скалите, се любуваше на рибите по дъното. Оживено му разказваше какво е видяла, а той пък се радваше на нея. Гледаше как капчиците вода се стичат от косите й и се спускат по раменете, как бърше енергично тялото си и й се усмихва. Наведе се и я целуна. Тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката. Той плъзна ръце по мокрото й влажно тяло...

Лежаха отпуснати, когато се случи нещо странно. През септември плажовете са почти пусти. И днес слънцето грееше, но в един момент небето притъмня и сянка покри плажа. Странно, като че огромна птица бе скрила слънцето. Ято щъркели стремглаво се спускаше към тях. Пляскаха с огромните си крила и правеха кръгове, докато кацнат на брега. Като че някой ги подреждаше в кръг около тях. И в един момент се видяха заобиколени от всички страни. Учудването премина в страх, но той бързо изчезна, защото скоро птиците се подредиха в редица и отлетяха. Само следите върху пясъка показваха, че допреди миг са били тук.

Пясъчната лилия, ятото щъркели на пустия плаж, преди да поемат към Африка, както и всичко останало, което ги заобикаляше, ги направи щастливи, че са успели да споделят тези няколко дни в усамотение далеч от градската врява. 

На следващият ден си тръгнаха.

http://vbox7.com/play:784b9f45

 :) Mila

Ако не е позволено, но много ти се ще, значи може.