Проклети песъчинки, забиват се, като иглички по кожата и в очите. Не съм уморен, просто нищо не чувствам. Едва сега разбирам камилите, защо с празен поглед бавно и целенасочено престъпват по дюните. Всъщност единствено усещам жажда. В главата ми стои чаша бистра вода...
Искам да пия и пия!!!
Господи, заведи ме до кладенеца! Заведи ме до мястото, където има вода!
Още една... И още една крачка и... Истина ли е или някакъв мираж?! Кръчма в средата на пустинята?!
Търкулнах се от пясъчното възвишение. Паднах, пълзях, опитах се да тичам и съм пред дървената врата. Бутнах я и влязох. Удари ме най-гадната миризма, която може да има. Смрад на разлагаща се плът, на нещо пържено, на вкиснала туршия, цигарен дим и евтин алкохол. Шумът беше също толкова неприятен. Едно боботене от множество гласове, хистеричен смях, фалшиво пеене и крясъци. В единия край имаше дълга дървена маса с камара от мръсни съдове пълни с граниви пръжки и нещо, което някога е било салата. Върху масата танцуваха няколко голи ...