Кръговрата на живота

         Утринната роса пробляскваше по нежните тревни стъбълца.
Петлите кукуригаха за пореден път, а котката на старицата безшумно се прозя срещу отражението си в стъклото на прозореца.
Ранното събуждане бе обичайно за баба Неделя. Kотката й Настася обаче, подремваше кротко на перваза докато старицата напали огнището, а после се преместваше до огъня и започваше да мърка блажено...
Дните се точеха безкрайно бавни и еднообразни...
Баба Неделя даже и не подозираше за активния нощен котешки живот.
За нея котката си бе доста мързеливо животно, но тя си я галеше по сребристата козина и редовно й допълваше паничката с козе мляко.
Лятото идваше и с него пристигаха внуците за ваканцията.
Настася беше свикнала с тях, макар че първите им срещи бяха мъчителни за малкото коте. Палавите дечурлига я гонеха навсякъде, за да я мачкат и галят.
Годините се нижеха, децата растяха, подхранвани от бабините погачи, котките се сменяха, старицата се прегърбваше и вече се радваше на правнуците...
- Бабо, сега да ти разкажа за ИНТЕРНЕТ, бабо! - въодушевено занарежда малкия Боянчо.
- Какъв ИНТРАНЕТ, баби? - отврърна баба Неделя, месейки дебелата погача върху старата, скърцаща маса.
- Голяма работа бабоу! ВСИЧКО ИМА ТАМ! - подскачаше около нея малчугана, предвкусвайки топлата пита.
После листата закапаха, задуха вятър, заваля есенен дъжд, а децата тръгнаха на училище...
Дойде и зимата. По дърветата наместо пойни птички, грачеха гарвани...
- Тъй, тъй - нареждаше баба Неделя - така ще е вече, Настася...
Сребристата котка я гледаше с влажни очи и престъпяше от краче на краче по студения под.
Заминали бяха внуците по чужбина и никой нямаше да идва на лято...
Мъка изпълваше очите на старицата и капчици роса капеха до копитцата на Боряна, козичката.
На пролет пред портата паркира голяма кола. Баба Неделя остави плетивото и излезе да посрещне сина си.
- Айде, мамо да ти стягаме багажа, няма да мреш тук сама я! - прегърна я той.
- Не мърдам сине, тук ше си умра! Влизай, сега ще ти забъркам едни пресни яйчица... Недей подхваща старите песни, знаеш ме! Разправяй за унуките, как са по чужбината?
Следобед в бабината къщурка се мъдреше нова мебел. Настася я заобикаляше предпазливо, а старата жена бе изпаднала в лек информационен шок. Синът й Боян, повтаряше ли повтаряше и накрая взе да пише в една стара тетрадка с рецепти.
- Ами на туй нещо, що му викат мишка, бре Бояне?
- Щот едно време е имало и опашка - пошегува се той и продължи да пише напътствия редом с рецептите.
След неколкодневно четене на ситно изписаните страници, баба Неделя взе да обяснява на котката за употребата на мишката и нейните важни функции.
После и за копчетата, както тя наричаше клавишите, после и за рисунките (иконите) и накрая за кошчето за боклук...
- Виждаш ли как не се налага да ходя до варела? Фш-ш-ш-т! И готово! - радваше се старицата и поглаждаше Настася под брадичката. А животинката кротко поседнала връз монитора, мъркаше разбиращо...
Дойде съботата и баба Неделя с нетърпение поглеждаше през прозореца.
Накрая не се стърпя и излезе на улицата. Отдолу се показа автомобила на синът й.
- Айде, бре Бояне, едвам те дочаках! - тупаше се бабата по престилката и ситнеше наоколо.
След десетина минути приседнали пред монитора в очакване, на екрана се появи малкия Боянчо и каза:
- Здравей, бабо и аз съм вече баща! Виж, това е Неделчо!- и гордо показа мъниче увито в пеленки.
Баба Неделя цялата се разтрепера и заплака от радост. Синът й я прегърна и изтри потеклата сълза от окото си.
- Разправяше ми ти за ИНТРАНЕТА, ама чак сега та разбрах, баби! - ами то, наистина ВСИЧКО имало! - през сълзи нареждаше старицата.
Дойде лятото,земята се пукаше от жега, но баба Неделя нехаеше за времето. Беше станала спецка по ИНТРАНЕТ-а и чаткаше ли, чаткаше по "копчетата". Сега никой не бе далеч и незнайно как! Сега всичките й деца и внуци бяха на една ръка разстояние. Имаше много нови приятели и приятелки. Съседките редовно идваха да се чуят и видят с техните деца и обсъждаха бурно ИНТРАНЕТ-а...
И отново зимата застели белия килим, и отново заграчиха гарвани.
Настася очакваше събуждането на старицата с нетърпение, за да натопли лапички край огнището. Въглените отдавна бяха изстинали, а на монитора пулсираше входящо съобщение от ICQ-то...
Нямаше обаче кой да го види, нямаше вече кой да го прочете...
Баба Неделя приседна, погледна към тялото си, погали Настася, въздъхна и се възнесе...