Дядо Любен бе кръстен два пъти.

За първия тук едва ли е уместно да се споменава, имайки в предвид цялата врява, която бе вдигнал, когато рошавия поп го топна в ръждивия купел на каменната църквица. Майка му Парашкева и старият му баща Радойко стискаха бухча с бяла пита и бъклица вино, докато Любен с цяло гърло възвестяваше на света, че става христиенин.

Скоро подир туй тихо от тоя свят си отиде тейко му, а не след дълго невярна болест отне и слабата му майчица. Така Любен, невръстен остана кръгъл сирак. Отгледа го поп Стойко и загърнатата в черно попадия.

Не беше лек животът на Любен, принуден от мъничък да изкарва попските овци на паша, в студ и пек. Есенеска подкарваше черната биволица, дорде попа придържа вехтия ралник из кривите бразди на малката енорийска нивица. Освен цялата кърска работа бе принуден да шета из черквата и да придружава Стойко на погребения, задушници и всички останали църковни деятелности.

Но Любен не се оплакваше. Бе благодарен на добродушния божи служител и невзрачната попадия, че го бяха приютили и го отгледаха дорде навърши възраст за войник.

Тогава се случи и второто му кръщение. По-точно се случи в отпуската, дето му дадоха между началното си военно обучение и фронта в одринска Тракия. А кръстителят му се яви в образа на гиздавата Ласка, която три дена го люби в сламата на бащиния си хамбар и така редник Любен с гордост понесе името си и вече знаеше защо тъй се вика. Като се върна от фронта Ласка довърши кръщението му с още три дена любов и в неделята Поп Стойко ги венча.

Тъй дядо Любен и баба Ласка живяха дълъг и изпълнен с любов и ласки живот. Нароиха се и плодове от тая любов, съградиха малка къщица. И до днес внуците си намигват кога стареца ущипе бабата си по дупето, а тя вместо да му викне се усмихне благо  и го целуне.