Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на фона им се открояваха черните силуети на голите дървета, полюшвани от бурята. След около десет минути щеше да напусне градчето и да се отправи по калния път към дома на Тамара.
Отново погледна назад. Малкото момиченце там продължаваше да трепери в полусън.
Беше изминал един месец от смъртта на съпруга на госпожа Пембъртън - Джеймс. Твърде рано и неочаквано, това събитие бе сложило край и на надеждата ѝ да има още деца.
А Моли беше твърде болнава. Доктор Барнет някога съчувствено бе съобщил на госпожа Пембъртън, че дъщеря ѝ едва ли ще живее повече от година. След дългото отчаяние и мъка се бе появила и надеждата. Старата билкарка Тамара, която живееше в малка дървена къщичка в планината, се бе ...