Аз съм само едно куче. Едно обикновено, да кажем, Софийско куче. Ако ме питате за адрес, нямам такъв – бездомен съм. А как се озовах тук, това е друга история. Мълчалив съм по природа, не съм агресивен, не говоря (лая) много, но пък мисля задълбочено и с поглед към бъдещето. Настоящето е моето бъдеще, но все пак е нещо. Мнозина от моя вид нямат и толкова.
Родих се в провинцията, винаги ми е било смешно като се говори в България за провинция. Въпрос на гледна точка, но ние не сме в Русия или в САЩ, където разстоянията са огромни…Тука колко е – около 300 – 400 км по диагонал. Дето се казва, пеш да тръгнеш, за броени дни си стигнал до другия край. Така направих и аз – бях чул от други мои събратя, че в столицата има от пиле мляко, че по-лесно се намира храна, а и отношението към нас е по-хуманно. Даже ЕС по някаква си донорска програма давал и пари, за да сме добре обгрижвани и да си седим тука, да не хукнем и ние по Европата като хората. Мои приятели също ми казаха, че в нашата столица и ...