Кучето

Кучето

„Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си”

Стъпките приближаваха, тя тичаше все по-бързо и по-бързо и изведнъж пред нея... Само мрак, тъмнина.  Нямаше накъде да продължи. Ако се върнеше,  щеше да  налети на това, което я преследваше, а сърцето ù биеше учестено, стъпките ставаха все по-чести и приближаваха, и...

Изведнъж се събуди цялата обляна в пот. Разбра, че е сънувала. Огледа се и видя, че е сама в голямото празно легло.  Стана и погледна в стаята на децата. Те спяха спокойно. Те бяха две малки ангелчета и те бяха целият ù живот.

В последните дни не можеше да намери спокойствие. Все искаше да намери правилното решение  за себе си, за децата, но не знаеше какво да направи. В живота ù имаше както хубави, така и лоши моменти, но винаги се беше справяла, докато сега животът ù беше объркан. Когато бащата на децата ги напусна, тя усещаше и болка, и облекчение. Но сега болката от липсата му покрай порастването на момчетата се засилваше. Децата  имаха нужда от някого, на когато да подражават, а за жалост той не можеше да бъде такъв.

Те – тя и момчетата, живееха в къща на плажа. Това беше нейна мечта и веднага след като останаха сами, се преместиха в нея. Беше в края на малкото градче, където живееха, но  там те се чувстваха  щастливи. Сутрин се радваше на изгрева, вечер на залеза. Много нощи  се бе разхождала по брега и бе гледала лунната пътека.

Слезе в трапезарията, за да си сипе чаша мляко,  да  се  успокои и опита да заспи, но преследването в кошмара беше все  още живо и  тя трепваше при всеки повей на вятъра и отместването на пердето на полуотворения прозорец. Седна с чашата мляко в ръка на канапето и се замисли какъв ли ще бъде животът ù оттук нататък. Много приятели се грижеха за нея и за момчетата, но всички те бяха до вратата на спалнята ù.

Така потънала в мисли се бе унесла отново, когато силен трясък и стъпки я събудиха за втори път тази нощ. Все едно нещо я беше хванало за гърлото. Тя се изправи ужасена и тръгна по посока на шума. Той идваше от предната врата и тя плахо я отвори. Огледа се и видя само един паднал стол и тъкмо се канеше да влезе вътре, когато погледът ù се спря върху едно куче, което стоеше наблизо до къщата. Само въртеше опашка, дори не лаеше.  Тя му помаха с ръка, но то не мърдаше, само стоеше и я наблюдаваше. Сигурно то е бутнало стола,  помисли си тя, но в резултат на  умората очите ù се затваряха и тя бързо се предаде в плен на съня.

Слънцето вече беше високо в небето, когато се събуди и имаше усещането, че е минало цяла вечност. Всички събития  от изминалата нощ бяха като че ли  избледнели, когато вратата на стаята ù се отвори и нахълтаха децата, последвани от кучето. Те бяха щастливи, че имат нов приятел  и с молба в очите искаха кучето да остане при тях.

Мина време и кучето стана част от семейството. Децата бяха щастливи, а тя - спокойна. Един ден, докато децата бяха на училище, а тя седеше на терасата, завладяна от  работа си,  се случи нещо странно. Кучето изведнъж  стана неспокойно, залая, замаха с опашка и изведнъж се втурна към плажа. Там стоеше мъж на около петдесет, с леко прошарени коси и я гледаше. Тя вдигна глава и му се усмихна, докато  той  приближаваше  към къщата. Пишел книга за този район и събирал материал, та решил да се разходи по брега преди да си тръгне. По това време на годината, в началото на октомври, плажовете са пусти. В този ден  морето беше тихо, спокойно като огледало. Само от време на време някоя и друга вълна се разливаше тихо по пустия плаж.

Тя затвори капака на лаптопа и слезe по стълбите, за да го посрещне. След това пиха кафе и говориха дълго, почти докато слънцето се скри зад хоризонта.

На следващия ден си тръгна и животът  ù продължи по старому. След няколко месеца се появи отново, но този път работата му налагаше по-дълъг престой. Те прекарваха часове заедно в разходки по плажа и дълги разговори. Понякога оставаше за вечеря преди да се прибере в хотела, в който беше отседнал.

Една вечер, докато тя приготвяше вечерята,  погледна  през прозореца и видя как децата тичат по плажа с кучето, а той се забавляваше заедно с тях. Чувстваше се щастлива от това  и беше спокойна. Всичко беше толкова хубаво, а тя знаеше, че ще дойде моментът, в който ще трябва  да си замине отново и сърцето ù се свиваше. Не ù се искаше да дойде това време.

Така в продължение на година той идваше и си отиваше, влизаше и излизаше от живота ù. И въпреки това се беше превърнал в част от семейството ù. Всеки имаше своята работа, своя живот, но съдбата ги беше срещнала.

Книгата вече беше готова и нищо не го задържаше в малкото провинциално градче. След седмица щеше да се състои представянето ù и той имаше ангажименти, свързани с това. Тя имаше покана да присъства, но в последния момент се наложи да остане с децата. Получи книгата по пощата. Беше посветена на нея...

Една вечер имаше буря и вятърът виеше зловещо. Морето беше черно и смразяващо. Тя седеше с децата край камината и гледаше как се гонят огнените езици в нея, чуваше пукането на дървата и леко се унасяше. Силно тропане,  както  и лаят на кучето, я стреснаха. Отвори вратата, но дъждът и вятърът я върнаха  бързо обратно вътре.

Кучето обиколи къщата и се прибра на топло пред камината.

http://vbox7.com/play:19dbe8fd

:) Mila