Кучка или курва?
Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или сте просто разюздана флиртаджийка. За тях ние сме просто... длъжни да ги удовлетворим.
В продължение на месеци наблюдавах живота на близки до мен жени. Наблюдавах и своя собствен стремеж за удовлетвореност. Разбрах, че всичко е per causa perduta. Защото:
- мъжете са станали по-големи курви от нас
- защото са по–невъзпитани от орангутан в Нова Гвинея
- защото са по-самовлюбени от Нарцис
- защото са започнали да вярват, че бизнесът, създаден от родителите, които са наследили, съществува благодарение на техния талант.
Ох, извинете, скъпи господа! Леко съм отегчена и доста разочарована от наглото ви поведение и самочувствие без покритие. Нагледах се на „млади лъвчета” в скъпи коли, на които „метресите” им плащат сметките. Забавлявах се до припадък с отчаяни съпрузи, намиращи утеха само в ръцете на великолепните си любовници, които при първото изсъскване на съпругите се прибират със скоростта на светкавица вкъщи. Съпрузите, които треперят, като лист само при мисълта, че travel агентът им може да не е толкова дискретен и двата билета до Милано да се появят, като гаден сюрприз на годишнината от сватбата. Господи, какви лъвски сърца, носят в гърдите си!
Дааааа... какво да кажем за разведените лицемери?! На тях трябва да им се отреди отделна глава. В момента, в който чуя каква курва е бившата съпруга, и заставам нащрек. Започвам да наблюдавам с дълбоко съмнение и повишено внимание. Тези мърлячи, да, да, така ще ги нарека. Та, те с цялото си псевдодостойнство се нанасят обратно в апартаментите на родителите си. Защото при недостиг на слугински персонал, мама трябва да си вземе ролята обратно. Пък и пари за сметки пак не дават. Та тези индивиди реват обикновено в алкохолна агония за това колко всеотдайни съпрузи са били, какви пари са вадели?! Как си отглеждали децата... Е, кой бяга от хубавото бе, мили мои господа?! Ако сте наистина толкова незаменими, коя ще е толкова щура, че да ви изрита, вместо да си ви ползва със здраве, докато смъртта ви раздели! Тогава поредната принцеса, в главозамайването си ги приютява... По-интересната част идва, след като се изтърсят с двете си тениски и единия чифт дънки. Новата се заема със слугинажа, който идва като екстра с новия разведен „приятел”. Тези мухльовци се превръщат в секс чудовища дори само срещу топла храна и квартира. Толкова са евтини, наистина . Лошото идва с любовта към тях... в един момент се сещат за всички недолюляни ученички и забравят за топлите грижи, все пак мама е винаги насреща.
... За дъртите ергени?! Ами там нещата вече са с диагноза: „Толкова не става за нищо, че и майка му се моли да се изнесе.” Проблемът е, че се хвърлят да правят деца. Проблемът е, че нямат представа как се издържат деца. Проблемът е, че остават ергени за цял живот...
След това колоритно описание на мъжете, ми кажете, как е възможно една жена да не стане кучка? Да, те няма да спират да говорят за нея, да я желаят и да се страхуват от нея. Да, ще я наричат курва, меркантилна, арогантна, мъжемелачка и така нататък... просто, защото не могат да я имат. Но какво друго ù остава на една жена, освен да мачка? Сред този недостиг от качествен генетичен материал, освен да ги подритва и да се подиграва с псевдомъжкарите, друго не остава. Да, тя пак ще е кучка, когато натири поредния, който не може да си позволи да ù плати мартинито. Ще изрита и следващия, който след първото изречение не може да сглоби второ. Ще смачка и разведения, който е толкова комплексиран, че страхът му прозира през току-що изгладената от мама ризка. Може би ще изтегли печеливша карта?!
Може би ще е по-добре да бъде любовница на женен, стабилен и интелигентен мъж, отколкото съпруга на поредния провалил се в житейския си път неудачник?! Може би ще предпочете да остане сама, защото щастието се състои във всички онези моменти, облени в светлина насаме със себе си или с приятели?!
Може би ще сънува всяка нощ онази слънчева, безоблачна къща, с дървени подове и градини от цветя по коридорите, с плискащо вълните си наблизо море. В която всеки ден се разнася аромат на щастие и уют...
И аз я сънувам всяка нощ и започвам да се страхувам от този сън, защото за това мечтаят и кучката, и курвата... За светъл дом, спокойствие и сигурност...
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Еее, това е поглед само от едната страна на камбанарията...
-
Мисля, че характерът на човек се формира в семейството. В този смисъл знаете, че майките са основни претендентки за възпитание. Така, че мили дами, на каквото си постелете на това ще си легнете!!! Огледайте се - около вас наистина е пълно с лигльовци, кото са ваши произведения. За да ме разберете по-ясно : Сега внимателно се вгледайте в най-близките си, дори в синовете си. Какво виждате?! ...
За съжаление, мисля че наистина живеем в матриархат. А от това нищо добро няма да излезе... -
Може би ще предпочете да остане сама, защото щастието се състои във всички онези моменти, облени в светлина насаме със себе си или с приятели?!
За всичкото по-горе, се подписам с две ръце!!!
Браво, Деси! -
Блъскащите се да живеят бързо, рано изпиват горчивата чаша! Тогава се разбира, че съжителството със себеподобни не е хубав изглед от страни.
Както казват - човек съди за другите по себе си и групата в която живее. Добре е, когато човек прогледне на време и има възможност за корекция... -
"Не поглеждай назад, ешелонът отдавна отмина.
От него Еви със руси и черни коси,
много дълго в съня ти ще махат,
а от мене какво са две шепи сълзи...
Аз съм Ева, най-първата и виновно-невинната.
И защо ли? Защото прогледнах.
Тази, дето ти даде от ябълката.
И последната, защото обикнах.
Бях ли с теб през пороища, бури?
Бях ли в жарки отломки от зной?
Бях и все още съм същата,
и за мен няма място и няма покой.
Отчупи този кран - той до кръв е ръждясал
от приумици хорски и тежки мъгли,
та да рукне от извора, че и ти си обичал
и си пил до насита от мойте очи.
Аз ти дадох очи да прогледнеш,
че животът е дар, като сладък нектар.
И единствено само, когато обичаш,
не си роб, а си свой господар.
Че желание, страст отшумяват с години,
но любов като вечност остава във теб.
Само тогава достигаш небето, звездите,
ако всичко от себе си с обич си дал."
Жените не сме кучки! -
Прекрасен финал, този уют е незаменим!!!
-
Само не разбирам, защо болшинството от мъжете се хвърлят да се защитават?! Аз нападнах ли някой персонално?! Писала ли съм ВСЕКИ мъж?!Естествено, че всеки си има трески за дялане, естествено, че има и различни, както подчертах в предния си пост
Що се отнася до римите на Абагар... благодаря, но аз не съм толкова възвишена и не желая да страдам, не съм съгласна с онези за които съм писала и нямам желание да бъда в услуга на никой
... И огледайте се, дали жените около вас са истински щастливи?! Даже се осмелете да попитате... даже направете нещо за тях... жената не е жена само на празник...
Всеки прави своя избор в живота... -
ДА!!!
-
Жалко, че личните разочарования понякога създават такива обобщаващи картини за нещата. Не вярвам, че знаменателят е общовалиден за всички.
Това е все едно да се натъкнеш на няколко кофти домашни баници и след това да заявиш, че баницата е гадно нещо.
---
"...Но какво друго ù остава на една жена, освен да мачка?..."
Струва ми се, че отговорът е прост - да е жена, да е себе си
и да си пуска по-често "Listen to your heart"
примерно
-
Здравейте !
Не знам защо но винаги съм си мислил, че златните години на жените започват някъде след 25 и клонят кам безкрая....
Преди това могат да се нарекат само момичета с малки изключения на някои може да им се даде титлата ЖЕНА.
Жалкото в случая, че "дисекцията" на така наречения силен пол е в силно изразена негативна светлина.Може би "екземплярите", които ползувате са само от вашата "градинка". Ами излезте извън пределите и може би ще промените мнението си.С това по долу съм съгласен на 100%:
Цвят Давидов съм,
потомка на първата Ева.
Клонка Адамова,
от нежност разцъфнала.
Плът от плътта му,
за да съм вярна.
И кост от костта му,
да съм отдадена.
С болка обичам и раждам,
а мъжът ме владее.
И когато му се вричам,
в погледа ми светлее.
С мене се радва небето,
във дъга слива лъчите,
когато с любов пее сърцето,
греят звездици в очите.
Господи, друга не искам да бъда!
Стига ми само това...
клонка, която разцъфва
с най-красивото име - ЖЕНА!-
Djein_Ear (Евгения Тодорова)
Останете със здраве ! -
Гневът е лош съветник! Явно някой жестоко те е наранил и разочаровал. Дано да ти е олекнало след като изля душата си... Права си за съжаление за 99% от мъжете /и аз съм един от тях!/Повечето жени свикват с тази си роля, ако това може да те успокои...
-
Аз пък очаквах един от интересните ти разкази. Зарадвах се като видях че си публикувала. Съжелявам за начина по който се чувстваш. Надявам се скоро да ти мине....
-
Всяко стадо си има черната овца, всичко общо, частен случай, дори бели лястовици има Естествено не е възможно да обхвана и тях в 2500 думиНо искрено вярвам, че все още съществуват и тези мъже....
-
Ха ха ха,Стефка, коментарът ти е абсолютния гвоздей на написаното Благодаря!
-
За българските мъже това колоритно описание е само началото. После какви подкатегории има!!! Поздрави!
-
Така,така, но като дойдат златните 40 /Велико минало и никакво бъдеще/, какво правим тогава... И нека не слагаме всички под общ знаменател - жени и мъже.
-
Да, жените сме просто кучки, защото светът около нас ни кара да бъдем такива. Ние днес сме жени, съпруги, любовници, чистачки, майки, работнички, бизнес-дами, глава на семейството ... и какво ли още не.. Браво. Точен поглед
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Точно,за жалост,точно...