6.11.2021 г., 11:21 ч.

Кухото тире 

  Проза » Разкази
424 2 10
1 мин за четене

Татето беше военен, майката партийна секретарка. И я обучиха от малка – изпълнявай казаното от висшестоящите. Може с едно стъпало да са по-високо – значи знаят по-добре. Каквото и да е…

В училище беше отличничка. Беше добре обучена – всичко, което е в учебниците, трябва да се заучава. Наизуст. До изпита. После може и трябва да се забрави. За да има място за други конспектирани истини от последна инстанция…

Пратиха я да учи. Журналистика. Която се оказа трудна – много речи, постулати, конспекти. И лесна – 4 К и 1 З. Тоест – трябва да си ясен, та да те разбира и началството, и народът. Кой, кога, къде, какво направил. Накрая – защо. Ако изобщо стигнеш до него. На хората им трябва да знаят основното.

А виж – размисли, идеи, собствено мнение… Това добрият журналист не може и не бива да си позволява. За това си има специални другари, завършили специални школи.

Не се омъжи. Нямаше кога. А и никой не отговаряше на изискванията й. Не пасваше на образа в огледалото.

Още повече, че родителите й бяха категорични – нейната задача в живота е да се грижи за семейството. Демек – за тях. Следващото поколение е задача на брат й.

Когато накрая тя почина, от погребалното бюро доста се чудиха какъв калъп слово да украсят с името й.

А на гроба написаха две дати. С тире между тях. Запълващо голямото празно пространство във времето…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страничните дефекти при някои професии водят до тире " Запълващо голямото празно пространство във времето…"
  • Благодаря, Красе!
  • има нужда от всякакви тирета -особено заместващите речта, но това станало като пунктир
  • благодаря, Деа, Петре!
  • Жалко е, много е жалко...
  • Лелеййй, аз съм от този сорт,... строга дисциплина от всякъде,... от под пагон , до строгите очила на даскалица....
  • Благодаря, Марко!
    Открил си основата на семейното спокойствие.
  • Не искам да засягам никого, но с баща военен или майка учителка,
    трудно се отстоява собствено мнение.
    Поздрави, Георги !
    Прочетох с удоволствие. И най-лошото, че се замислих.
    Не трябва да го правя друг път. Трябва само да изпълнявам,
    каквото каже жена ми.
  • Благодаря, Надя!
  • Когато пееш по чужди ноти, винаги е фалшиво. От твоя вид не те искат, от другите, не те познават. И остават цифри, и тире между тях. Толкова.
Предложения
: ??:??