Кухото тире
Татето беше военен, майката партийна секретарка. И я обучиха от малка – изпълнявай казаното от висшестоящите. Може с едно стъпало да са по-високо – значи знаят по-добре. Каквото и да е…
В училище беше отличничка. Беше добре обучена – всичко, което е в учебниците, трябва да се заучава. Наизуст. До изпита. После може и трябва да се забрави. За да има място за други конспектирани истини от последна инстанция…
Пратиха я да учи. Журналистика. Която се оказа трудна – много речи, постулати, конспекти. И лесна – 4 К и 1 З. Тоест – трябва да си ясен, та да те разбира и началството, и народът. Кой, кога, къде, какво направил. Накрая – защо. Ако изобщо стигнеш до него. На хората им трябва да знаят основното.
А виж – размисли, идеи, собствено мнение… Това добрият журналист не може и не бива да си позволява. За това си има специални другари, завършили специални школи.
Не се омъжи. Нямаше кога. А и никой не отговаряше на изискванията й. Не пасваше на образа в огледалото.
Още повече, че родителите й бяха категорични – нейната задача в живота е да се грижи за семейството. Демек – за тях. Следващото поколение е задача на брат й.
Когато накрая тя почина, от погребалното бюро доста се чудиха какъв калъп слово да украсят с името й.
А на гроба написаха две дати. С тире между тях. Запълващо голямото празно пространство във времето…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
