Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че тъкмо тя бе привлякла вниманието му.

В лицето куклата много приличаше да бившето му гадже Галя. Същите ведри синьозелени очи, същите заоблени скули, същата права руса коса, дори носът бе едно към едно. Двамата се бяха разделили преди месец заради безбройните скандали. Уж се обичаха, а все възникваше нещо, за което да се скарат. Явно не си пасваха като характери. Никола бе съкрушен от раздялата. Не минаваше и час, без да си помили за нея. Чувстваше душата си някак празна. Понякога му идеше да коленичи пред Галя и да я помоли за прошка, но гордостта го възпираше. Най-лошото навярно бе, че живееха в съседни сгради и често се засичаха. Когато Никола я видеше, сърцето му ускоряваше ритъма си. Но те само си кимаха, без да разменят дума, и продължаваха по пътя си. Връзката им бе приключила. Всичко, и хубаво и лошо, бе останало в миналото.

Никола влезе в антиквариата и попита каква е цената на куклата. Плати сериозната сума, без да се пазари. Нещо го бе подтикнало да се сдобие с този предмет.

Когато се прибра вкъщи, Никола си даде сметка, че куклата може да засили болката от раздялата. Гледайки я, той сякаш виждаше бившата си приятелка.

Той стисна куклата и я перна по бузата. Каза:

– Защо все се заяждаше с мен? Аз се опитвах да ти угодя, а ти се държеше надменно! Нима не разбра колко много те обичам!

Той заши здрав шамар на куклата, после припряно я натика в скрина. Вече съжаляваше, че я е купил. Каза си, че е най-добре да я хвърли на боклука.

Седмица по-късно на вратата му позвъни местната клюкарка. Тя заговори развълнувано:

– Знаеш ли какво е станало, Ники?

– Не, не знам.

– Някой е нападнал и пребил твоята Галя.

– Какво?

– Чу ме.

– Как е тя?

– Не изглежда много добре.

Разтревожен, Никола хукна към апартамента на Галя.

– Разделени били, измърмори възрастната жена и заслиза по стълбите.

Никола натисна звънеца и запристъпя нервно от крак на крак. Малко по-късно вратата изскърца и се отвори. Галя повдигна леко вежди, виждайки кой е дошъл. Бузата й бе подута, обагрена в мораво и синьо, а вратът й бе обездвижен с ортопедична яка.

– Какво е станало, мила?

– Нали се разбрахме, че не съм ти мила! Шпионин ли имаш, та толкова бързо научи?

– Една съседка… дойде и ми каза. Разтревожих се за теб.

– Нищо ми няма.

– Все пак какво стана?

– Някакъв идиот се опита да ми открадне дамската чанта. Аз се развиках и той ме удари в лицето. Хванаха го минувачите. Май беше наркоман.

– Мога ли да направя нещо за теб?

– Не. Вратът ми е леко навехнат. Няма сериозни поражения. Благодаря ти за загрижеността, но нямам нужда от теб. Върви си!

И Никола си тръгна, макар че много му се искаше да се погрижи по някакъв начин за бившето си гадже.

Когато си легна вечерта, Никола си спомни, че бе ударил силно куклата в лицето. Стана му криво, сякаш той бе виновен за инцидента. През следващите дни мисълта, че има вина за случилото се упорито тормозеше съзнанието му. Няколко пъти изважда куклата от скрина и я оглежда и опипва. Накрая осъзна, че ако продължава така, ще полудее. Престана да се занимава с куклата. Но нещо в главата му човъркаше ли, човъркаше.

Седмица по-късно Никола отново извади куклата. Искаше да провери дали подозренията му ще се оправдаят. Освен това смяташе, че би било добре Галя да има нужда от неговата помощ. Подхвана левия крак на куклата и го огъна рязко настрани. Това бе всичко.

Щеше ли да има последици действието му? Ако с Галя не се случеше нищо лошо, той щеше да изпита облекчение, но ако се случеше… тогава пък щяха да се отворят възможности за сближаване. Не, нямаше как тази вуду теория да се окаже вярна!

Когато дойдеше време Галя да се прибере от работа, Никола чучваше на прозореца и чакаше. Първият ден всичко бе наред, вторият – също, на третия обаче…

Галя се прибра късно, с такси. Вратата се отвори и минута по-късно се появиха чифт патерици и бинтован крак. Никола се хвана за главата и изохка. Той бе причинил това, чрез куклата. Чувстваше се гадно, но в същото време бе твърдо решен да се възползва от удалата се възможност.

Настигна младата жена на стълбището. Тя пристъпяше несръчно, без да натоварва изобщо пострадалия си ляв крак, който бе обездвижен с лонгета. Босата пета се подаваше отдолу, силно порозовяла, с ясно видим белег от неудобни обувки. Стъпалото й бе придърпано нагоре с помощта на нещо като клуп, явно за да не се опират пръстите в земята.

– Галя, сега пък какво стана, мила? – проплака Никола.

Тя спря и го погледна през рамо. Устните й потрепнаха в крива усмивка.

– Нали ти казах, че не желая да те виждам. А ти… ти май наистина ме следиш?

– Пушех на балкона и те видях да слизаш от такси. Нека да те занеса на ръце до апартамента.

– Да ме носиш на ръце! Че да не съм ти булка. Махай се, казах ти, че не искам да те виждам!

– Но аз искам да ти помогна…

– Не ми трябва помощ.

– Поне ми кажи какво стана и как е кракът ти.

– Спънах се в подлеза и паднах. Белята стана, защото яката не ми позволява да гледам къде стъпвам. Изкълчено коляно и пукната кост малко по надолу. Когато отокът спадне, сигурно ще ме гипсират. Това е. А сега ме остави на мира. Изморена съм.

– Нека да постоя при теб малко. Може да ти потрябва нещо…

– Не! – отвърна рязко тя.

Никола си тръгна с наведена глава. Когато се прибра вкъщи, се зарече никога повече да не пипа куклата, която очевидно бе опасна. Прецени, че ще е разумно да я прибере в сейфа в банката.

В опит да забрави Галя Никола започна да ухажва своя колежка. Не след дълго тя заживя при него. Свързваше ги най-вече сексът, макар че въпросната дама като че ли бе започнала да хлътва. Никола не искаше сериозна връзка с нея, поради което се канеше да я разкара.

Един ден той отвори скрина. Смяташе да прибере куклата в сейфа в банката. Обаче куклата я нямаше. Той се разтрепери от ужас.

– Невена, къде е куклата?

– Коя, онази парцалената ли?

– Същата.

– Хвърлих я.

– Как така си я хвърлила!

– Честно казано заприлича ми на бившето ти гадже и затова…

– Къде я хвърли?

– Метнах я от балкона. Децата си играят долу, сигурно са я взели.

Никола излезе на балкона. Куклата все още лежеше в тревата. Той изтича да я вземе, а когато се върна, изръмжа:

– Махай се от дома ми, не искам да имам нищо общо с теб!

– Пъдиш ме заради някаква скапана кукла! – простена Невена.

– Ти нищо не разбираш. Ох! Изчезвай, мразя те!

Невена си тръгна, обляна в сълзи. Веднага след това Никола хукна да търси Галя. Не я откри в апартамента й. Тогава го заля вълна на отчаяние. Подозираше, че се е случило нещо ужасно. Седна в кухнята и се напи с водка.

Вечерта на вратата му позвъниха двама полицаи. Единият каза:

– Господине, трябва да дойдете с нас в управлението за разпит.

Никола ги обсипа с въпроси, но те не отговориха на нито един от тях.

В това време един детектив показа на началника си лист от бележник на който бе написано:

„Не мога да живея без него. Откакто се разделихме, все лоши неща ми се случват. Първо ме пребиха, после си счупих крака. Сякаш някой ме е проклел. Никола искаше пак да се съберем, но аз се държах надменно, защото бях решила да го поизмъча малко. После разбрах, че той е заживял с друга. Край. Вече нищо няма смисъл за мен. Обичам го, а той е с друга. Той не е виновен, аз съм виновна за всичко. Дано да отида на по-хубаво място. Сбогом.“

– Какво е направила тази жена? – попита началникът.

– Докуцукала е с патериците си до десетия етаж на една жилищна сграда и е скочила. На място, за съжаление. Сега трябва да разпитам този Никола.