20.03.2010 г., 9:39

Кутията със спомени

1K 0 1
1 мин за четене

От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.

Ето  цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.

Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътеката високо в  планината.

Морско конче, мидичка, рапан - дар от морето, нали живея до него? Слагам рапана до ухото си. Шуми морето. Вълните се разбиват в брега...

Парче плат със зашито в средата копче. Сякаш виждам малките пръстчета, които го шият. Спомени...

Бях отворила кутията за спомени.

Видях перцето. То летеше от кафезчето на канарчето - Коди. Падаше, падаше и падна в кутията. И Коди иска да ми остави нещо за спомен. Благодаря ти, Коди. Благодаря.

Сигурно ще слагам в кутията още много неща. Още е рано да се разделям с нея, но зная, че някога, някъде, някой ще я отвори и ще погали спомените ми.

 А перцето? Перцето, събудено от въздуха, ще трепне. Може и да литне като Коди, който ми го подари.

Сега слагам в кутията една детелина. Ники, ако ти отвориш кутията - ще я намериш. Пожелавам – да бъдеш щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...