Къде се крие щастието?
В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки ден. Там смехът е непринуден, а тревата - неокосена, недокосвана. С ръка да я погалиш... тя се отдръпва. Времето е спряло. Безгрижност като ВЕЧНОСТ, а градината е безкрайна... Умът е кристален, в сърцето е тихо, духът - любвеобвилен. По живата ограда, по плета... трънките са нацъфтели като бяла къделя, по-нежна от детска милувка. Под нея... нелогично сякаш и парадоксално са скрити черни, остри бодли, сплетени в трънени венци и гордиеви възли. Точно там... между антагонизма, отрицанието и безсмисленото упорство на „разумния човек“ срещу всичко СВЯТО... там се крие щастието, усмихнато по детски.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Сергеевна Всички права запазени
