9.12.2006 г., 8:44

Към морето

1.3K 0 0
1 мин за четене

И погледнах kъм небето, но то не ме погледна. И му говорех, но то мълчеше. Само старецът до мен говореше. Говореше с очите си. Учеше ме на това, на което искаше да ме научи и морето, но не успя, защото се боях от водата. Старецът беше събрал в себе си цялата доброта на света, а сега умираше. Седяхме до морето, а той ме учеше на това как да бъда по-добър човек. „Затвори очи и ще видиш светлина в тъмнината, погледни в морето и ще видиш слънчевата звезда, погледни в пропастта и ще видиш покой, погледни в очите на хората и ще видиш пламъка на надеждата. Обикни човека и не позволявай пламъка в очите му да изгасне, така той винаги ще вярва- в доброто, в красотата на грозното. Намери своя дом в центъра на урагана, така ще овладееш своите страхове и помни - всеки човек е роза, всяка роза има бодли, но иска да дари и красота, намери тази красота, и я запази. Протегни ръка към нея, но внимавай! Бодлите са навсякъде...” Изведнъж отворих очи - старецът го нямаше, а аз все така се боях от водата, не можех да видя и надеждата в очите на хората. Тя беше изчезнала. Погледнах в огледалото. И в моите очи я нямаше... А така я търсех, а така я виках, а така исках да се потопя във водата... И изведнъж се озовах отново на брега на морето, но морето беше пропаст - пропаст с черни вълни, урагани имаше навсякъде и тази светлина... заслепяваше ме. Търсех окото на бурята, окото, само то ми трябваше - там беше моето спасение, но черна вълна приближаваше и искаше да ме погълне... Какво да правя? Какво да правя... Обърнах се, а зад мен беше морето, не пропастта, боях се, но скочих... сълзи, болка, смърт... паднах на дъното и не можех да направя нищо, очите ми се затваряха, натежаваха, а водата беше толкова топла, а над мен грееше слънчевата звезда и затворих очите, и не исках да дишам, и видях светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...