*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво.
Политат капки пот във вълшебен танц.
Сълзи-гланц.
... Матовите пръсти шават към стадото на лудостта.
Разбягаха се най-сетне стъпалата прашни...
Думите...
Аз съм по-жалък и от "Бай Ганьо" дори!!
Не знам защо, но така се размириса тоя миг. ...