Тръгнах за планината изпълнен с радост и надежда.
Денят беше слънчев и приятен.Крачките ми бяха леки
и бодри,а на душата ми беше светло и просторно.Виждах
снежния връх,който излъчваше една суровост и лъчисто
обаяние.Същински хубавец !Той беше горд,далечен и це -
лия сияеше в светлина.Какъв силен великан,готов да пребори стихиите.
Изведнъж черен облак хвърли мрачната си пелерина и затули слънцето.Злият демон скри чудната гледка,а сту-
деният вятър пробождаше лицето ми с ледени иглички.
Обгърна ме влажна пара и нейния смразяващ дъх скова
тялото ми.Не можех да повярвам,че времето се смени толкова бързо.Стана ужасно студено.Пръстите на ръцете не ги усещах.Мразовити вихри свистяха в гъстата мъгла
а силният вятър се опитваше да ме събори.Настана пълен мрак и сърцето ми лудо биеше.Бурята беше ужас-
но силна и ми се струваше,че ще умра.Продължих изкачването.Усетих прилив на сили и реших да не се отказвам.Ненадейно облаците се разкъсаха и блеснаха
жълто-пурпурни слънчеви огньове.Мъглата хукна да бяга,а синьо великолепие и пламнали лъчи обгърнаха великана.При тази чудна гледка,душата ми се изпълни
с хармония и благост.Красивият исполин обвит в син лазур и безброй искри се виждаше с цялата си прелест.Ви
сок и силен,ведър и щастлив,слънцето огряваше усмихнатото му лице.Почувствах го много близък,като
свой приятел,който се бори с виелиците и мъглите и ис
тински се радва на живота.Напълно доволен от днеш-
ния ден,започнах да слизам надолу,като се чувствах щас
тлив и окрилен от видяното,а животът ми беше една приказна песен изпълнена с лазурни ноти,лумнали баг-
ти и тиха радост,които ме караха да преосмислям дните си.
© Иво Сотиров Всички права запазени