29.04.2022 г., 7:18

Нагоре

539 0 1
1 мин за четене

Тръгнах за планината изпълнен с радост и надежда.

Денят беше слънчев и приятен.Крачките ми бяха леки 

и бодри,а на душата ми беше светло и просторно.Виждах

снежния връх,който излъчваше една суровост и лъчисто 

обаяние.Същински хубавец !Той беше горд,далечен и це -

лия сияеше в светлина.Какъв силен великан,готов да пребори стихиите.

Изведнъж черен облак хвърли мрачната си пелерина и затули слънцето.Злият демон скри чудната гледка,а сту- 

деният вятър пробождаше лицето ми с ледени иглички.

Обгърна ме влажна пара и нейния смразяващ дъх скова 

тялото ми.Не можех да повярвам,че времето се смени толкова бързо.Стана ужасно студено.Пръстите на ръцете не ги усещах.Мразовити вихри свистяха в гъстата мъгла 

а силният вятър се опитваше да ме събори.Настана пълен мрак и сърцето ми лудо биеше.Бурята беше ужас- 

но силна и ми се струваше,че ще умра.Продължих изкачването.Усетих прилив на сили и реших да не се отказвам.Ненадейно облаците се разкъсаха и блеснаха 

жълто-пурпурни слънчеви огньове.Мъглата хукна да бяга,а синьо великолепие и пламнали лъчи обгърнаха великана.При тази чудна гледка,душата ми се изпълни 

с хармония и благост.Красивият исполин обвит в син лазур и безброй искри се виждаше с цялата си прелест.Ви

сок и силен,ведър и щастлив,слънцето огряваше усмихнатото му лице.Почувствах го много близък,като  

свой приятел,който се бори с виелиците и мъглите и ис 

тински се радва на живота.Напълно доволен от днеш- 

ния ден,започнах да слизам надолу,като се чувствах щас 

тлив и окрилен от видяното,а животът ми беше една приказна песен изпълнена с лазурни ноти,лумнали баг- 

ти и тиха радост,които ме караха да преосмислям дните си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Сотиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Това е " Към върха" в проза! Прекрасно е станало...Да направиш от стих текст не е много лесно, особено такъв описателен. Трябва да имаш богат експресивен език и да боравиш с много прилагателни.. Аз обикновено правя обратното, хващам цитат и го обръщам в рими доколкото мога. Сега работя върху едно по думи на Антоан дьо Сент Екзюпери...

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...