1.06.2015 г., 0:31 ч.  

Къртичината 

  Проза » Разкази
548 0 5
1 мин за четене

КЪРТИЧИНАТА

разказ

 

   Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски обичаше да вплита усещанията си във фантазии. Усмихна се блажено, заслушан в шума на дърветата и песните на птиците. Беше тихо. Блажено тихо. Всяка птича песен и всеки шум на листо се чуваха отчетливо. Слънцето препичаше през облаците и правеше лъчисти пътеки. Лъчите топлеха приятно. Усещаше блаженство, което само природата може да предизвика.

   Неусетно заспа. Унесен в съня си, той усети, че земята под него се раздвижва. В миг десетки сънища се завъртяха в главата му. В едни лежеше върху огромна костенурка, в други под него поникваше огромно дърво, в трети избликваше извор... Внезапно се събуди и скочи на крака. Действително земята под него се беше раздвижила. Пръста започна да извира и да образува къртичина. Цялата поляна беше изпъстрена със стотици къртичи могилки. Между тях имаше мравуняци, дупки на различни насекоми, червеи и всякакви божии твари. Поляната беше животински Вавилон.

   Натурелски скочи на крака и се втренчи в къртичината. В пръстта, на върха на могилката, проблясваше нещо. Той го разрови и видя, че е старинна, златна монета. Ако имаше други монети,  едва ли бяха заровени дълбоко. Трябва му само лопата, за да разрови земята около къртичината. Може да е цяло съкровище. Ами ако отдолу се крие цял  древен град? Ще дойдат археолози,  ще направят разкопки, ще открият руините му и после... ще дойдат туристи, ще се построят пътища, хотели, ресторанти, алеи за разходка, места за отдих... Колко ли се полага на него за откритието? Десет процента, двадесет процента...? Това се казва късмет.

   Той седна на тревата и се загледа наоколо. Какво ще стане с животинките на поляната? Ще изчезне тишината, ще отлетят птиците, ще изчезне магията. Натурелски постоя, помисли и се надвеси над къртичината. Разрови пръстта с ръце. Откри дупката и пъхна в нея монетата. После върна пръстта обратно и си тръгна усмихнат.

 

 

© Келчо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Откровено "иманярски стил". Преди пръстен, сега монета... Какво ли ще е в следващия брой! Ще чакам с нетърпение!
  • Винаги съм харесвала разкази с неочакван край! Това е вид маньовър с
    думите. Поздрави!
  • Прочетох и другия ти разказ. Пожелавам ти много въображение и мерак! Харесвам такива разкази - кратки, но съдържателни.
  • Майсторлъкът в краткия разказ е точно в неочаквания край. Успял си. Харесах.
    Перо Пиперков
Предложения
: ??:??