Къщата на трите момичета

Няма ли да свърши тази зима. Навън пак се вихри снежна буря. По улицата не се вижда жива душа. Колите са затрупани със сняг и едва ли скоро ще мръднат от местата си. По силно заснежените тротоари няма даже стъпки на случаен минувач. Всичко се е изпокрило на топло. Уличните кучета не бродят за храна. Навярно  този кучешки студ е претъпил вечния им глад. Седя пред прозореца и гледам навън с надежда слънцето да се покаже изпод оловно сивото небе и да постопли мразовития февруарски ден. Но едва ли ще се случи такова чудо. През заледения прозорец виждам само танца на снежната буря. В стаята е топло. Кюмбето е натъпкано до горе с дебели цепеници и весело бумти. От време на време се чува пукот от горящите дърва, придружаван от снопове искри. Завита с дебелия шал, който си оплетох сама миналата зима, седя пред прозореца и гледам тишината, обгърнала цялата махала.

        На коленете ми лежи книгата, която четох до преди малко. Когато тя падна на пода, се стреснах, явно съм задрямала. Когато погледнах към лежащата на пода книга, забелязах, че от нея се подава лъскава хартия. Наведох се,  вдигнах книгата и я отворих. На обратната страна на тази лъскава хартия бяха запечатани за вечни времена образите на четиримата ни. Ник беше прегърнал мен и Дафинка, а Таня беше приклекнала пред него с поглед, вперен към нас и със закачлива усмивка на устните си. Тази снимка беше направена отдавна и забравена тук в тази книга. Тази снимка беше спомен от едно горещо лято и беше направена пред  малката къщичка край горичката, където живеехме трите. Ник я беше кръстил  „къщата на трите момичета” и държеше да се снимаме пред нея. Помня как помоли един случаен минувач да ни снима, извади четири  снимки и ни раздаде по една за спомен.

                Беше  края на май. С Таня имахме среща на пл. Славейков и отидохме да пием кафе в сладкарница „Прага”. Беше модно заведение и там се събираха много артисти, студенти от ВИТИЗ, безработният хайлайф на София и такива като нас, които просто искаха да прекарат време на чашка кафе и сладки приказки.  Още с влизането го забелязах. Стана ми смешно, защото беше забил жаден поглед в пищното деколте на Таня, която обичаше да привлича погледите на  мъжете с предизвикателните си форми. Той я изяждаше с поглед и веднага разбрах, че ще търси повод, за да ни доближи. Но ние се правехме, че не го забелязваме. Поръчахме си кафе и по една „Добуш” паста и Таня ми разказваше за новия си приятел, влюбен до уши в нея. Дискретно следях Ник, той не се свърташе на стола. Погледът му не се откъсваше от Таня и всячески се мъчеше да привлече вниманието ù. Тя даже не го беше забелязала. Тя знаеше, че повече от половината мъже в заведението следяха всяко нейно движение, с надежда да видят повече от обилната бяла гръд, изложена на витрината. Тя се чувстваше добре, когато  я гледаха  и желаеха, без самата тя да го иска. Това беше Таня. Аз не я разбирах. Такова чувство ми беше чуждо, макар че моят бюст с нищо не отстъпваше на нейния. Гърдите ми бяха едри, твърди и със широка основа, така че не увисваха даже без сутиен. Когато ме виждаше след баня, Таня винаги ме закачаше, че съм криела огромно богатство в пазвата си. Нейните гърди също бяха хубави, но бяха по-тесни в основата си и без сутиен леко провисваха от тежестта си. Затова тя винаги носеше тъй наречените „ бриджитки”, плитки кошнички, подържащи отдолу и максимално открити в горната си част. Аз не носех такова бельо, беше напълно излишно. Но никога не ги вадех на показ, не толкова от свенливост, колкото от липса на необходимост да ги афиширам.

        Когато Ник ни предложи да ни закара до къщи, Таня веднага прие с подкупваща усмивка. Знаех, че веднъж стигнали до дома, ще се измъкне, но и на мен не ми се блъскаше в претъпкания трамвай.

        Когато Ник предложи да пием по едно питие на „Щастливеца”, Таня каза приятно прекарване и бързичко се измъкна от колата. Аз останах на задната седалка безмълвна. Ник, малко разочарован, ме помоли да седна отпред. Когато пое към Симеоново, знаех, че няма да стигнем до „Щастливеца”, но ми беше любопитно как ще се развият нещата.

        Ник беше приятен мъж, с изискани обноски, с нещо момчешко в погледа и приятна подкупваща усмивка. Големите зелени очи проникваха дълбоко и разсъбличаха жените. Но не беше от вулгарните ловци на плът. По-скоро имаше погледа на художник, изучаващ детайлно тялото на модела. И винаги с усмивка, която беше покана за поредното приключение.

Когато стигнахме до ресторант „Простор”,  Ник бързо излезе от колата, мина от другата страна и отвори вратата, за да сляза. Показваше се като галантен кавалер. Играеше по правилата на изтънчените мъже, макар че чувствах, че се престарава. А и аз не го желаех. Исках час по скоро да бъда в обятията му. Допадаше ми. Пък и отдавна не бях имала истински мъж до себе си. Пихме по един коняк, той малък,  аз голям и потеглихме надолу. Когато стигнахме паркинга над Драгалевския манастир, Ник рязко зави надясно и спря на отдалечения край. На паркинга имаше още две коли, на голямо разстояние една от друга. Вечерта беше топла. Стъклата на колите бяха свалени и отвътре се чуваше тих шепот. В планината даже тишината се чува.

        Ник се наведе над мен, обърна ме с гръб към себе си, облегнах главата си на гърдите му. Той наведе глава и започна да целува косите ми. Ръцете му кротуваха на раменете ми. Постепенно устните му заслизаха надолу по  шията ми и тилът ми се запали от горещите му устни и палавия му език, който шареше по врата ми. Обърнах главата си и му предложих устните си. Той ме погледна в очите, наведе се над тях и нежно ги покри с целувки. И пак ме обърна, без да се докосне до тръпнещата ми от желание уста. Този път ръцете му зашариха по блузата ми, разкопчаха копчетата и ръцете му обхванаха настръхналите ми гърди. Макар че не виждах очите му, чувствах изненадата му от красотата на  бюста ми. Беше щастлив да ги гали. Притискаше ги и чувствах на гърба си нарастващата му възбуда.  Когато хвана с по два пръста втвърдените ми от възбуда зърна, не издържах, обърнах се към него и потърсих нетърпеливо устните му. Този път той впи езика си между устните ми и едновременно с това засмука долната ми устна. Лявата му ръка продължаваше да гали гърдите ми, а дясната се протегна зад гърба ми и свали  облегалката. Така се оказах легнала под него. Със сръчни движения беше успял да свали блузата ми и гърдите ми стърчаха нагоре като два хълма, жадни за милувки. Ник заряза устните ми и езика му се замята по  двата хълма, които явно го подлудяваха. Целуваше ги, смучеше зърната, галеше с нетърпеливия си език долината между двете гърди. Нито за миг не се застояваше на едно място. Имах чувството, че иска да ги люби, исках го и аз. Ръката ми го беше обхванала  и галеше интензивно. Още когато засмука зърната ми, бях го разкопчала и ръката ми стискаше тази твърдина така, както удавник стиска с всички сили спасителния пояс. Смъкнах се надолу и гърдите ми се оказаха на нивото на корема му. Хванах го и го сложих между тях. Ник се мяташе между двете гърди като обезумял жребец и съвсем скоро почувствах края. Смъкнах се още и устата ми довърши започнатото между гърдите. Ник извика като ранено животно и сигурно двойките в другите коли са чули този вопъл на върховно удоволствие. Ние не чувахме нищо друго освен собствената си страст. Вече  не можехме да чакаме. Ник се съблече, захвърли  полата и бельото ми на задната седалка и проникна дълбоко в мен. Едва освободил се в устата ми, той пак беше твърд и ме любеше с настървение, сякаш с години не беше виждал жена. Същото чувство изпитвах и аз. Желаех го и исках тази прегръдка да продължи вечно. Изпитвах нужда да бъде обладана всяка моя клетка, защото всяка една от тях беше жена. Ник го чувстваше и правеше всичко възможно да уталожи жаждата ми за мъж. Когато за пети път свърши между гърдите ми,  продължи да  ги масажира, за да впие живителната течност в тялото ми. Беше ми приятно, чувствах се истинска жена. Бях готова да удовлетворя и най-странните му желания, за да му се отдам безрезервно и без остатък. Когато ме обърна с гръб и ме облада там, където никой дотогава не беше посягал, почувствах болка, но  желанието ми беше по-силно от болката и в следващия миг го желаех отново и отново. Това беше ново усещане, едно необикновено сливане на две тела, едно проникване, което не мога да забравя и до днес.

        Когато утрото се надвеси над нас, планината беше съвсем утихнала. На паркинга бяхме само ние. Другите две коли навярно се бяха изнизали отдавна. Нощта си беше отишла и свежестта на утрото галеше голите ни тела, преплетени в чудноватия възел на съвкуплението. Една жива скулптура, която даже Роден не е способен  на извае. Цяла нощ се бяхме любили, а сякаш едва сега започвахме. Беше ни обладал някакъв сексуален амок и не ни напускаше. Исках още и още. Ник беше неуморим. Цяла нощ се любихме, без да говорим, сякаш страстта ни беше отнела тази способност. Само в най-сублимните моменти Ник шепнеше думички, които явно го възбуждаха, караше ме да ги повтарям. И аз го правех безропотно, произнасях думи, които никога не бях произнасяла, думи, които хората считат за цинични. Казвах ги и те ми се струваха естествен израз на това, което желаех. Тази думи, табу в обществото,  ни действаха като  афродизиак. След първите няколко думи, повторени по настояване на Ник, започнах сама да изпитвам нужда да ги изговарям. Те ме възбуждаха и ми доставяха неизпитвано дотогава сексуално удоволствие. Тези  „мръсни” думички бяха подправките  на еротичното блюдо, което и двамата консумирахме с неуталожим апетит. Не знам как би завършила тази нощ, ако движението по шосето  не беше станало така интензивно и шофьорите на автобусите и камионите минаваха край нас с надути до край клаксони. Видът на нашите голи тела ги караше да се смеят като обезумели и същевременно да ни завиждат.

        След тази първа нощ с Ник посрещахме много изгреви на най-различни места. Но магията на това първо съприкосновение, еротичната ù наситеност, както и сексуалната мощ и на двама ни, не се повториха никога. Формулата на  алхимията, която забъркахме на  първата ни среща, остана в тайна даже за самите нас и никога не се повтори.

        Впрочем може би само още веднъж, но тогава във формулата участваше още един елемент.

        Беше пак зима, но не такава люта като днешната. Таня беше на вилата при приятеля си. Към полунощ, след бурни любовни  сцени, Ник искаше да си тръгва, но на мен ми беше хубаво в прегръдките му и не исках да се отдела от загрятото му тяло. Когато се заврях под одеялото и започнах да целувам всеки милиметър от тялото му, той се предаде и повече не спомена за тръгване. Само ме хвана през кръста и ме прехвърли върху себе си, с глава към бедрата му. Беше обхванал задника ми в шепите си и ме целуваше между бедрата. Тъкмо и двамата се бяхме освободили от напрежението и вратата се отвори и с тихи стъпки някой влезе, съблече се в тъмнината и се свря в отсрещното легло. Беше Дафинка. Без дума да продума, зави се през глава и се кротна, без да издаде звук. Бях се сгушила в прегръдките на Ник и нежно галех слабините му, докато той тихичко смучеше набъбналите ми от възбуда зърна. Не ни трябваше много време, за да се нахвърлим един върху друг и се отдадем отново  на неуталожимото си желание. Моите устни тихо шепнеха „искам”, а Ник ми казваше онези думички, коите вече ме подлудяваха. Вече ги произнасях по-смело и избирах най-циничните, даже толкова вулгарни, че и хамалин на варненското пристанище би се изчервил. Произнасях ги, без да вниквам в значението им, просто самите звуци ме възбуждаха и засилваха до краен предел желанието да бъда обладавана по всички възможни начини. В момента, когато се освобождавах, извиках неистово. Още не бях напълно свършила, когато Дафинка се надигна в леглото си и каза, че сме невероятни егоисти. И тя била човек и тя носела  „душа”. Искаше да каже, че и на нея  ù се иска мъжка ласка.

        Дафинка ми беше разказала за първата си среща с Кольо. Тя никога не го наричаше другояче. Ник, Мик за нея бяха „изгъзици”, които тя, селянката, не приемаше. Тогава бях шокирана от нейния разказ и мисля, че даже ми загложди някаква ревност. Но след това го бях приела като едно мимолетно приключение, незаслужаващо внимание. Бяхме говорили с Ник и ми беше ясно, че и той го приемаше като малка сексуална закачка. И нито той, нито пък тя бяха правили и най-малкия опит да го повторят. Сега аз бях тук и трябваше да реша дали го искам, или не. Любопитството ми надделя и казах да идва при нас. Тя не почака втора покана и се мушна под завивката. Моето легло беше широко и винаги Дафинка и Таня ми завиждаха. Ето, че сега беше удобно за трима под една завивка.

        Дафинка се гушна на рамото на Ник, започна да го целува по врата и ушите. Ник лежеше като вкаменен и не смееше да мръдне. Не знаеше как да реагира на моето хрумване да извикам Дафинка при нас в леглото, където се бяхме любили часове наред. Когато посегнах към слабините му, за да видя дали е възбуден, се натъкнах на нейната малка ръчичка. Тя го беше обхванала и главата му стърчеше над шепичката ù. Обгърнах ръката ù с моята и бавно задвижих нагоре-надолу. Ник се обърна леко към мен, погледна ме с интерес и се усмихна. Остави се в ръцете на две жени, които го желаеха. Чувствах, че възбудата расте със секунди и скоро ще изригне. Оставих  ръката ù и го накарах да се обърне към Дафинка. Тя моментално му обърна гръб, което беше явна покана да я обладае така, както го беше направил първия път. Любимата ù форма на  сексуално удоволствие. Естествено, той не можеше да направи друго, освен да я прониже и да излее желанието си в нея. Всичко стана за миг. В момента на неговото освобождение, аз почувствах, че свършвам заедно с него. Три вика на екстаз се сляха в едно. Явно възбудата ни беше достигнала крайния си предел и само след броени секунди  лежахме успокоени и щастливи. Това за мен беше съвсем ново усещане, никога не бях изживявала такъв еротичен момент. Не можех да го сравня с нищо познато до тогава. Възбудата от тройката беше неописуемо интензивна и мощна.

        Дафинка го възседна и запрепуска като дива ездачка на неоседлан кон. Ник ме  вдигна и накара да възседна устните му, Дафинка беше обхванала гърдите ми. Тримата като едно цяло летехме към небето на сладострастието и изживявахме мигове, които няма да забравим цял живот.

        Сега, в този мразовит февруарски ден, години след онази зимна нощ, отново ме облива гореща вълна при спомена за незабравимите мигове, преживяни с Ник и милата ми Дафинка под старото одеяло, което бях донесла със себе си от Стрелча, когато ме приеха в Художествената академия.

        Навън снежната буря продължава да вилнее на  талази, нощта е паднала над  притихналия град. В къщата на трите момичета съм сама. Няма го Ник, няма ги Таня и Дафинка. Чакам някой от тях да почука на вратата и да се провикне „Пепа, отвори, аз съм”. Но по вратата блъска само вятърът. А неговият глас е неуловим за старческите ми уши.  В главата и душата ми също бушуват бури. Бурите на младежките ми спомени. Затова реших да ги споделя с вас, дано ми олекне.