Нощта в Македония е благословена. Тогава хладният вятър от Струма докосва гальовно брега и хората започват да вършат планираната през деня работа. Поливат градините, зажаднели за глътка вода през деня, празнуват своите празници или се събират на приказка със съседите, прибират реколтата или точат кори за юфка.
       Виждали ли сте как се точат кори за юфка през нощта? Близки приятелки на баба пристигнаха с по една малка софра под ръка в късната привечер. Настаниха се на двора, седнаха, всяка с точилка в ръка и започнаха да точат корите. Баба бе приготвила тесто с прясно мляко и много яйца, с някакви специални добавки, бе го разделила на множество кръгли топки и сега до всяка жена имаше малка тава, от която тя взимаше топка гладко тесто за точене. Състезаваха се коя ще направи по-голяма и тънка кора без да я скъса. Най-голяма майсторица е тази, която може да я разточи така, че през нея да прочетеш вестник, а в същото време да няма и микроскопична дупчица никъде. Пееха закачливи песни и си подмятаха женски шеги. Баба се опита да ме изгони, но аз останах, защото обичах да гледам как ръцете им бързо работят, как пръстите превъртат точилките като фокусници и поръсват с брашно тънката като паяжина кора. Пръстите галеха нежно тестото. „Хубавата юфка трябва да се разточи с любов.” А и някой трябваше да нарежда корите в определената за съхнене стая. Баба искаше да точи и тя, така че аз станах разносвач на кори. На леглата в една от долните стаи бе постлала чисти чаршафи и аз поставях корите шахматно една по една. Всички работливи пчелички, изключително благодарни, обещаха да ми намерят за булка подходяща сладка жена. Аз се засмях на офертата, но ми се прииска да стане истина. Вече усещах липсата на женска ласка в нощта. Лудото Виле ме огледа от глава до пети и отсече:
    - Ти си само за нашето Ани.
    Сякаш птичето каза: ”Амин!” По-късно наистина щях да се влюбя в момичето, но сега бях още далеч от екзотичната калифорнийска красавица.
     Един ден, докато с баба премествахме юфката, която се сушеше в двора на шарена сянка, разбрах, че е дошло време да се берат праскови. На цялото село едновременно - и то през нощта. За да им ги изкупят направо в полето на твърда цена. Някой донесе слуха, че мутрите са тръгнали по селата и изкупуват плода на безценица. Всички в селцето изтръпнаха.
    - Тая няма да стане – дядо завъртя упорито глава.
     – Ще развъртим няколко телефона. Трябва да изпреварим удара.
     Каза го толкова яростно, сякаш ставаше дума за малка война. И беше точно така. Селото разчиташе на продажбата да преживее зимата. Организираха се няколко души и до осем часа се разбра, че на сутринта ще дойдат някакви гърци, ще закупят и вдигнат плодовете от декара. Хората си отдъхнаха с облекчение. Всеки имаше нива с праскови. По традиция от изкараното през лятото скриваха по някоя суха пара. Защото болестите и смъртта не прощаваха никому.
Облякохме работни дрехи. Взехме фенери, но от тях нямаше нужда. Светеше пълна луна. Цяла нощ брахме прекрасния плод. Облечени в дълги ръкави заради мъха, с шапки и панталони до долу, тичахме като призраци между редовете до сутринта. В осем часа бяхме готови. Прасковите светеха в червени рокли като малки слънца. След половин час дойде Гърка. А с него и някакъв германец от Бавария.
     Нашите селяни знаеха малко гръцки и започна наддаването и пазарлъка. Аз бях учил гръцки като втори език в гимназията и разбирах прекрасно какво си говорят. Гъркът не ми хареса – мазен, дебел, арогантен. Бе скрил очи зад очила с тъмни стъкла. Определено имаше намерение да ни прекара. Разбирах, че предлага много ниска цена и се опитва да притиска селяните с това, че взема изцяло продукцията от нивата. Дядо започна да побеснява. Няколко пъти докосна ножа в шапката, което бе опасен признак, че може да избие навън яростта. Косата му щръкна от постоянното ровене в нея. Можеше да избухне жестока кавга или бой. В един момент усетих, че Гъркът предава грешна цена на Бавареца и на мен отвътре ми закипя.
    - Извинете – казах максимално учтиво, обръщайки се към Германеца - говорите ли малко английски?
      Оказа се, че говори много добре. Как се развихрих тогава! Обясних му подробно и убедително колко екологично чисти са продуктите, които през нощта сме набрали, как само с естествен тор са захранвани дърветата и как единствено с речна вода са поливани направо от Струма, как хората много обичат германците и как слагат цветя на гробовете на германските войници, загинали през войните в близкото село и до сега. Германецът слушаше внимателно и кимаше леко с глава, а Гъркът позеленя. Тогава най-спокойно изясних ситуацията на Бавареца. Предадох му точно каква цена е искал да плати Гъркът на селяните и да продаде на него на двойна цена. И че не е честно спрямо хората, които разчитат на сделката, за да изкарат с парите зимата. Баварецът ме погледна преценяващо и спомена, че има син като мен и че уважава селските трудови хора, защото и той е работел с баща си на нивата като малък. Назова перфектна цена. Когато преведох на дядо, той не просто светна, а засия. Повдигна шапката си нетърпеливо и кимна с глава.
     - Искат ли всички да продадат само на мен – попита Германеца и ми подаде като делови мъж ръка.
     - Да – отговорих веднага. - Благодаря от името на цялото село.
     До 15 минути машините бяха в полето. Товарехме сръчно, скачахме като маймуни по камионите, бързахме да не ни заварят онези, нашите обичани бизнесменчета. Натоварихме абсолютно всичко в хладилните камиони и затворихме вратите за час. Немецът извади дебела пачка евро и започна да плаща в брой на всеки от нас. Гледаше селяните в очите и казваше „Данке” дори на този, който е предал малко плод. Хората го харесаха, защото не криеше сините си като небето очи зад черни и плътни стъкла. Хладилните камиони заминаха, а ние се прибрахме уморени.
     Мутрите пристигнаха вечерта. Селото беше като умряло. Всеки се бе прибрал у дома и врътнал ключа за по-сигурно. Правеха се на глухи, когато някой ги викаше, изчакваха да отмине опасността. Хората в кръчмата пиеха кротко, но личеше, че бяха доволни. Натриха им накрая носа на онези. Мутрите поразговаряха старците, но всеки вдигаше рамене и се правеше на луд, неразбрал. Заминаха бесни и се заканиха, псувайки, но никой не им обърна голямо внимание. Днес бе спечелена една малка победа и аз бях особено горд, че имах пръст в нейното осъществяване.
      Седяхме до късно в селската кръчма, пиехме евтина бира и всички ме тупаха приятелски по гърба. Чувствах, че дядо е горд с мен. Поръчахме воденички по македонски - първо сварени, после заляти с масло и препечени с лук и подправки. С бирата страшно вървяха. Бодвахме и от дума на дума, стигнахме до София и хората в нашата столица. Селяните не обичаха граждани, дето се правеха на важни и специални, затова ме изненадаха думите на един възрастен приятел на дядо.
     - Ей, за софиянец си доста препечен – каза чичо Митаки и ме почерпи ледена бира. – Сега може вече да станем рода.
     Всички около нас одобрително се засмяха. Вече бях част от добрите партии ергени в селото. Ала относно нежната половинка в района... Предпочитах да имам работа с горещата доктор Савчева. Уроците на дядо работеха повече от благонадеждно. Любопитството обаче ме гризкаше като малък подмолен червей съвсем друго. Чаках нетърпеливо да разбера истината за враждата между майка ми и Горан Старши.
      Късно вечерта се прибрахме, а лампата в стаята на моята баба още светеше. Тя ни чакаше и докато дойде време да ни посрещне, плетеше на една игла нова покривка за масата. Пръстите ù се движеха бързо, тя дори не гледаше конкретната фигура. Беше се замечтала някъде и в светлината на лятната вечер очите ù грееха с блясъка на млада красива жена. Или може би само така ми се стори от бирата.