Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, нижеха съсредоточено зеленото сочно злато точно в средата. Шегуваха се и си подмятаха пиперливи шеги. Всеки бе преметнал през рамо риза с дълъг ръкав и внимаваше да не наниже някой пръст на иглата. Ризите бяха в различен цвят и модел, някои стари, с кръпки или дори дупки, въпреки че личеше, че някога са били „за пред хората”. Явно съм изгледал озадачено модата, по която бях облечени всички „нижачи”.
- Не гледай така - сопна се дядо. - Тютюнът лепне и катранът съсипва дрехата. Ако не направиш и ти като тях, ще горчиш целия. Измиване няма седмица.
Подадоха ми синя риза с дълъг ръкав, модел преди 20 години и аз се приготвих да нижа до лелката точно до мен, но дядо ме дръпна.
- Ние ще правим низ ...