2.06.2010 г., 14:39 ч.

Лагерът - продължение 

  Проза » Разкази
502 0 0
3 мин за четене

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълчаливо съгласие.
- Хъм - скептично изсумтя Сянка.
- Нека да изчакаме... - предпазлива предложи Но Щен Вълк.
Не много по-късно всички неразумни от новобранците стенеха болезнено натръшкани в най-разнообразни пози по земята, а по-разумните се бяха оттеглили на безопасно разстояние от Фи Тил... с изключение на нашите познайници, които не бяха помръднали от местата си.
- Ами вие? - попита ги инструкторът, който даже не се беше задъхал. - Няма ли да се пробвате?
- Ние не пробваме - спокойно заяви Гар Ван. - Ние успяваме.
- Но няма да е сега - великодушно махна с лапа Черната Пантера Ра.
- А когато най-малко очакваш - небрежно сви рамене Но Щен Вълк. - Ще се възползваме от любезната ти покана.
- Ахам - кимна ефрейторът, който въобще не личеше да се е впечатлил. - Значи вие сте Онези?
- Най-вероятно да - усмихна се широко Сянка, а в устата му проблеснаха притеснително дълги вълчи зъби...
...
- Какво мислиш за новите попълнения? - попита Сержант.
- Виждаш ли онзи вълк? - посочи Но Щен Вълк ефрейтор Фи Тил.
- Е? - въпросително вдигна вежди сержантът.
- Неуморен е - каза ефрейторът.
- Да - кимна Сержант. - Не си дава много зор да се умори.
- Именно - усмихна се Фи Тил. - Именно...
...
На занятие по СРБ.
Добре - каза Фи Тил. - Днес ще отработваме ново упражнение. Ти - посочи един от новобранците. - Нападни ме.
- Боят е последният отговор на проблема! - заяви Но Щен Вълк. - Няма ли друго решение?
- Оф - въздъхна ефрейторът и посочвайки друг от подопечните си каза: - Ти, нападни ме!
- Съжалявам - извинително вдигна рамене Сянка. - Но в карате няма първи удар...
- Ясно - кимна инструкторът. - Ти, нападни ме!
- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - В момента не съм гладна.
- Мисля, че трябва да преразгледам методиката си - замислено измърмори Фи Тил.
...
- Във военното обучение,освен бойна и физическа подготовка, влиза и сериозна психологическа такава - каза Сержант. - Представям ви инструктора ни по тази дисциплина цивилния сътрудник Пси Хо Лог.
- Здравейте - поздрави психологът и оглеждайки новобранците, добави: - С някои от вас се познаваме вече... Такааа, сега ще преминем към нещо изключително сериозно. Има неща, които не виждаме, но въпреки това те съществуват. Някой може ли да даде пример?
- При изключителна ситуация като тази - прошепна Но Щен Вълк. - Трябва да се вземат изключителни мерки.
- Изключено! - също толкова тихо се запъна Черната Пантера Ра. - Този е откачалка, не ми се занимава с него!
- Ние ще се заемем - заяви Гар Ван. - Сянка?
- ОК - кимна сянката и вдигна ръка, за да вземе думата: - Дълбоките течения, не ги виждаме, но неоспоримо съществуват.
- Мдааа - кимна Пси Хо Лог. - Но аз имах предвид нещо от съвсем друго естество - телепатия. Някой знае ли какво е това?
- Нали ви казах? - подбели очи Ра. - Откачалка!
- Телепатия - заобяснява психологът, след като никой не се обади. - Е способността за четене на мисли от разстояние...
- Ами отблизо? - прекъсна го с въпрос Гар Ван.
- А?! - сепна се за момент Пси Хо Лог, но бързо се окопити: - Да и отблизо също.
- Покажи върху мен, покажи върху мен - заразмахва лапа във въздуха и заподскача на мястото си Но Щен Вълк.
- Добре - съгласи се психологът и се концентрира... след няколко минути вдигна ръце с думите: - Отказвам се, на този главата му е празна!
- Я?! - учудено вдигна вежди вълкът. - Как позна?!
- Кис кис кис - тихо се изкиска пантерата.
...
- А сега - каза Пси Хо Лог, докато подреждаше книжата си. - Е време за нещо още по-сериозно. Левитация, това е повдигане на човешкото тяло от земята с поне 10 сантиметра.
- Хъм - тихо изсумтя Гар Ван, а Но Щен Вълк прекъсна психолога с въпроса:
- Ами вълчето, то с колко сантиметра?
- Поне с 15 - моментално отговори запитаният. - Някой знае ли как се постига това?
- Естествено - веднага отговори Сянка. - Даже е много лесно, нужен е само един добър ъперкът.
- Кис кис кис - тихо се изкиска Черната Пантера Ра.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??