2.06.2010 г., 14:39

Лагерът - продължение

745 0 0
3 мин за четене

- И такааа - потри длани ефрейтор Фи Тил. - Преди да започнем с обучението ви, бих искал да проверя нивото на бойната ви подготовка. Кой ще се пробва? Можете да опитате и по повечко...
- Хайде да го насметем - шепнешком предложи Черната Пантера Ра, а Гар Ван изпука кокалчетата на юмруците си в мълчаливо съгласие.
- Хъм - скептично изсумтя Сянка.
- Нека да изчакаме... - предпазлива предложи Но Щен Вълк.
Не много по-късно всички неразумни от новобранците стенеха болезнено натръшкани в най-разнообразни пози по земята, а по-разумните се бяха оттеглили на безопасно разстояние от Фи Тил... с изключение на нашите познайници, които не бяха помръднали от местата си.
- Ами вие? - попита ги инструкторът, който даже не се беше задъхал. - Няма ли да се пробвате?
- Ние не пробваме - спокойно заяви Гар Ван. - Ние успяваме.
- Но няма да е сега - великодушно махна с лапа Черната Пантера Ра.
- А когато най-малко очакваш - небрежно сви рамене Но Щен Вълк. - Ще се възползваме от любезната ти покана.
- Ахам - кимна ефрейторът, който въобще не личеше да се е впечатлил. - Значи вие сте Онези?
- Най-вероятно да - усмихна се широко Сянка, а в устата му проблеснаха притеснително дълги вълчи зъби...
...
- Какво мислиш за новите попълнения? - попита Сержант.
- Виждаш ли онзи вълк? - посочи Но Щен Вълк ефрейтор Фи Тил.
- Е? - въпросително вдигна вежди сержантът.
- Неуморен е - каза ефрейторът.
- Да - кимна Сержант. - Не си дава много зор да се умори.
- Именно - усмихна се Фи Тил. - Именно...
...
На занятие по СРБ.
Добре - каза Фи Тил. - Днес ще отработваме ново упражнение. Ти - посочи един от новобранците. - Нападни ме.
- Боят е последният отговор на проблема! - заяви Но Щен Вълк. - Няма ли друго решение?
- Оф - въздъхна ефрейторът и посочвайки друг от подопечните си каза: - Ти, нападни ме!
- Съжалявам - извинително вдигна рамене Сянка. - Но в карате няма първи удар...
- Ясно - кимна инструкторът. - Ти, нападни ме!
- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - В момента не съм гладна.
- Мисля, че трябва да преразгледам методиката си - замислено измърмори Фи Тил.
...
- Във военното обучение,освен бойна и физическа подготовка, влиза и сериозна психологическа такава - каза Сержант. - Представям ви инструктора ни по тази дисциплина цивилния сътрудник Пси Хо Лог.
- Здравейте - поздрави психологът и оглеждайки новобранците, добави: - С някои от вас се познаваме вече... Такааа, сега ще преминем към нещо изключително сериозно. Има неща, които не виждаме, но въпреки това те съществуват. Някой може ли да даде пример?
- При изключителна ситуация като тази - прошепна Но Щен Вълк. - Трябва да се вземат изключителни мерки.
- Изключено! - също толкова тихо се запъна Черната Пантера Ра. - Този е откачалка, не ми се занимава с него!
- Ние ще се заемем - заяви Гар Ван. - Сянка?
- ОК - кимна сянката и вдигна ръка, за да вземе думата: - Дълбоките течения, не ги виждаме, но неоспоримо съществуват.
- Мдааа - кимна Пси Хо Лог. - Но аз имах предвид нещо от съвсем друго естество - телепатия. Някой знае ли какво е това?
- Нали ви казах? - подбели очи Ра. - Откачалка!
- Телепатия - заобяснява психологът, след като никой не се обади. - Е способността за четене на мисли от разстояние...
- Ами отблизо? - прекъсна го с въпрос Гар Ван.
- А?! - сепна се за момент Пси Хо Лог, но бързо се окопити: - Да и отблизо също.
- Покажи върху мен, покажи върху мен - заразмахва лапа във въздуха и заподскача на мястото си Но Щен Вълк.
- Добре - съгласи се психологът и се концентрира... след няколко минути вдигна ръце с думите: - Отказвам се, на този главата му е празна!
- Я?! - учудено вдигна вежди вълкът. - Как позна?!
- Кис кис кис - тихо се изкиска пантерата.
...
- А сега - каза Пси Хо Лог, докато подреждаше книжата си. - Е време за нещо още по-сериозно. Левитация, това е повдигане на човешкото тяло от земята с поне 10 сантиметра.
- Хъм - тихо изсумтя Гар Ван, а Но Щен Вълк прекъсна психолога с въпроса:
- Ами вълчето, то с колко сантиметра?
- Поне с 15 - моментално отговори запитаният. - Някой знае ли как се постига това?
- Естествено - веднага отговори Сянка. - Даже е много лесно, нужен е само един добър ъперкът.
- Кис кис кис - тихо се изкиска Черната Пантера Ра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...