buffysamers (Рейчъл Димитрова) 8 октомври 2008 г., 6:34

Легенда за Коледа 

3912 0 1
  Студ! Щипещ студ!
  А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
  Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
  Това бе способен да направи студеният зимен ден. Само мисълта, че скоро ще са на топло, държеше хората живи.
  Но не всеки щеше да прекара вечерта на топло пред огнището, обиколен от вкусни ястия и десерти. По улиците скиташе едно бедно момиче-сираче, на име Коледа. То просеше милостиня от минаващите хора, но никой не му обръщаше внимание. Всички бързаха да се приберат на топло у дома си и съжаляваха, че са излезли.
  Минаваха минути, часове. Времето се нижеше бавно - секунда по секунда. Миговете продължаваха цяла вечност.
  Коледа се измори и спря. Вятърът развяваше белите й къдрици. Сините й очи преминаваха в зелени и лилави отенъци. Кожата на босите й крачка бе почервеняла от студ. Руменото личице и чипото носле на момичето съвсем не приличаха на дрехите му. То носеше роба с тъмно сиви, сини и бели багри. Тя беше мръсна, скъсана и тънка. Не можеше да стопли Коледа добре.
  Внезапно сирачето усети как една ръка докосва рамото му. Стресната, Коледа се обърна. Някаква, на пръв поглед добра жена я гледаше с усмивка.
  - Ела - подкани я тя.
  Коледа тръгна след нея с плахи стъпки. Така вървяха известно време. Чу се гласът на жената:
  - Как се казваш?
  - Ко... Коледа - отговори момиченцето с треперещ глас.
  - Имаш ли дом, родители?!
  - Не.
  След тази дума гореща сълза се спусна по бузата на детето. Когато Коледа вдигна наведената си глава, видя малка спретната къщичка. През прозореца се виждаше яркия огън в камината. Те влязоха. По средата на стаята имаше маса. Там бяха седнали три деца и един мъж, а другите два стола бяха свободни. Върху масата имаше седем постни ястия. Отляво беше огнището, в което гореше огромен върбов пън.
  Жената седна на единия стол и покани Коледа на другия. Тя също седна. Хората започнаха да си говорят, но белокосото дете не ги слушаше. То се взираше в ястията, изкушаваше се. Едно от децата в семейството забеляза това и каза:
  - Опитай и ти.
  Момичето опита от една гозба, после от друга, от трета. И така малко по малко сирачето се наяде. После майката донесе една пита. Всички си отчупиха по парче и започнаха да ядат. 
  Както дъвчеше, Коледа усети нещо твърдо в устата си. Това беше монета.
  Прозвуча гласът на мъжа:
  - На който се падне тази монета, неговите желания ще се сбъднат... затова, Коледа, намисли си нещо.
  - Искам само едно: да се отблагодаря на Бог, че ми даде тази вечер, за да усетя топлината на бащино огнище. Ще му дам душата си и нека тези дни (24-ти и 25-ти декември)  приемат моето име.
  Като каза тези думи момичето се издигна в небето и се превърна в звезда. Нарекоха я ,,Коледна Звезда“.

  И така, до днес 24-ти и 25-ти декември, ги наричаме Коледа. На тези дни, както онази вечер, се пали огромен върбов пън (бъдник). Както онази вечер се пости с нечетен брой ястия и се меси пита с монета.

 

 

 

 

 

 

     П.П.:Това е първото ми произведение. Бях на 10 години и затова речникът ми не е много богат. Надявам се въпреки това да ви хареса :)

© Рейчъл Димитрова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • The_Crimson_King (Михаил Костов) Хубаво е. Е, малко финалът не ми хареса, но приказката е интересна. Аз ти поставям (6), а ти продължавай да пишеш.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.