Легенда за пръстена
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от редакцията и й предлагаха да отрази един от фестивалите в Голуей, Ирландия.
Направо занемя. От години мечтаеше да види Ирландия. Сега й се предоставяше тази възможност. Командировка до Изумрудения остров – просто не й се вярваше.
„Фестивалът на стридите”, организиран от Гинес, е един от традиционните за ирландският град Голуей. Всяка година през септември хиляди участват в надпреварата за най-бързо отваряне на раковини, както и за най-голяма консумация на стриди. Фестивалът се провежда в над тридесет „пъба”, поливан обилно с тъмното пиво „Гинес”.
Още докато летяха, островът се очертаваше насред океана. Гледката беше великолепна. От едната страна мият бреговете му пенестите вълни на Атлантическият океан, а от другата страна тези на Ирландско море. Самолетът като птица кръжеше над Дъблин. Кацнаха около обяд, след което тръгнаха с кола към вътрешността на острова. Предстоеше прекосяването му, докато стигнат до Голуей. Картините се сменяха непрекъснато. Просто невероятно! Къщи с ниски каменни огради, галопиращи коне, стръмни скали, овце с бяла, пухкава вълна, зелени поля сред които като от изневиделица се появяваха руини на крепост или някой замък. Ирландия е тайнствена, келтски легенди, ирландски танци и музика.
Цветните градини и невероятната зеленина – това е другото, което изумява всеки посетител. Навсякъде е пълно с цветя – като се започне от висящите разноцветни ферии по прозорците и се стигне до невероятните градини в десетките замъци.
Настани се в малък хотел с изглед към океана, бързо разопакова багажа, грабна фотоапарата и веднага излезе, за да не изпусне дори за миг приготовленията за утрешния ден.
Голуей е едно от графствата в Ирландия. Разположен е по Западното крайбрежие на острова, там където река Кориб се влива в Атлантическия океан, почти диаметрално противоположно на Дъблин. Града е известен с тесните улици, осеяни с магазинчета и с типичните ирландски „пъбове” и музика на живо. От всяко заведение се носят типични ирландски ритми и цари голяма веселба. Без да губи време, тя реши да се впусне, заедно с останалите колеги, в нощния живот. Влизаха в различни заведения, всяко със собствен облик, но в едно от тях, докато опитваха тъмното ирландско пиво, изведнъж се заслуша в странната музика, която идваше от вътрешността на заведението. Това беше гайда, но не като нашите гайди, не и като шотландските, това беше един страхотен звук, който гали ухото и същевременно те носи над острова. Потапяш се в ирландската атмосфера и сякаш ставаш част от нея. Тя беше развълнувана от песента, а още повече се изуми, когато самият гайдар се приближи до нея. Звукът на гайдата кара кръвта да кипи, а краката сами потропват в такт с музиката. Докато свиреше, той не откъсваше очи от нея. И, въпреки дългото пътуване и предстоящите събития на следващия ден, тя не чувстваше умора. Със своята гайда ирландецът разказваше легендите, свързани с този край. Една от тях бе особено интересна. Това е легендата за пръстена – един от най-големите символи на любовта на всички времена.
В Claddagh, малко рибарско селце, разположено на брега на океана в близост до Голуей, живеели момче и момиче. Седмица преди да се оженят, момчето било отвлечено от търговци на роби в Северна Африка. Минали години и там научил занаят. Работил при златар, но през цялото време мислел за своето момиче. Тогава изработил пръстен, символизиращ любовта на двамата. Когато успял да се върне в родината си, намерил своята любима... която го чакала.
Пръстенът представлява две преплетени ръце, държащи сърце, а над него корона. Тя символизира лоялност, ръцете - ръцете на приятелството, а сърцето – любовта.
Така, заслушана в музиката и легендата, тя не усети как бързо минава времето, а на следващия ден започваше фестивала. Казаха си довиждане с гайдаря и групата се отдалечи от заведението. След тази прекрасна вечер беше трудно да заспи.
На сутринта градът беше неузнаваем. Навсякъде имаше разноцветни знаменца и всички бяха готови да започне голямата надпревара със стридите. Носеше се типичната музика за този край, но тя не спираше да мисли за характерния звук на ирландската гайда.
Слънцето блестеше и огряваше океана, а тя бързаше да запише всичко онова, което й беше необходимо за статията, за фестивала. Унесена в работа, тя се сепна от почукване на вратата. Отвори и пред нея стоеше той – момчето с гайдата от предишната вечер. Предложи да й покаже истинската Ирландия, автентичната и на следващия ден призори тръгнаха към областта Конемара, разположена по протежение на езерото Кориб, където и камъните имат своя история. Пътят, беше тесен и криволичеше покрай различни езера през планината, докато излязоха при фиордния залив. Там гледката бе неописуема и, докато беше в захлас от гранитните хълмове и искрящите езера, неусетно пристигнаха пред красивия замък Кylemore Аbbey - едно от най-старите абатства от 19-и век, днес престижно девическо училище.
Прекрасната девствена природа и покритите със слама каменни къщички напомняха за Ирландия от времето на келтите. На връщане минаха покрай останалите руини от някогашното селище Claddagh и решиха да го разгледат.
Излезнаха от колата, но като че ли легендата за пръстена така ги беше завладяла, че се бяха оставили тя да ги води. Имаха усещането, че в къщите кипи живот, че в тях живеят отново онова момче и момиче, които с годините са дочакали любовта, за да бъдат заедно...
Мина доста време от това пътуване до Изумудрения остров, но споменът за музиката и легендите остави дълбока следа...
Беше хубав слънчев ден, в началото на зимата. Тъкмо се канеше да си тръгне от редакцията, когато телефонен звън я накара да се върне. Обаждаха се от куриерска служба, че носят пакет за нея и се наложи да почака. „Някакви материали” – помисли си тя.
Отвори съвсем рутинно плика и от него изпадна малка кутийка, придружена от писмо. Сърцето и биеше силно, затаи дъх и отвори кутийката, а вътре стоеше пръстен – ирландския пръстен на Claddagh.
http://vbox7.com/play:1b26b3e1
Mila
Ако не е позволено, но много ти се ще, значи може.
Следва
© Милена Гошева Всички права запазени